Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 36

Преди Тарик да успее да я спре, тя се завъртя настрани от него, мина през вратата и премина през кухнята към фоайето. Нямаше да се опитва да излезе през задната врата. Но може би имаше шанс да стигне до собствената си къща, преди Тарик да я спре на предния двор. Леден дъжд и всичко останало.

— Лира! Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?

Той мина пред нея, преди тя да стигне до вратата, и се взря в очите й безмълвно, докато тя потискаше желанието си да го ритне.

— В моята къща — напомни му жената. — Забрави ли? Дрехи? Лаптоп?

— Не. — Грубото ръмжене изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а вагината й бе атакувана от спазми. Проклет да е. Един мъж не би трябвало да има толкова вродено секси глас.

— Тарик, ти си с впечатлението, че това твое разгонване по някакъв начин ти дава права, с каквито не разполагаш. — Тя смушка с пръст гърдите му, притискайки упорития мъжки мускул, който не помръдна и сантиметър.

Свирепа напрегнатост стегна изражението му, придавайки му опасен, хищнически вид.

— Ти си моята половинка. Мое право е да те защитавам. — Той изръмжа думите, повдигайки устната си, за да покаже страшните си бели резци.

— Навън е ден, Тарик — посочи Лира, сякаш говореше на малко дете. Понякога мъжете не се влияеха от нищо друго. — Аз съм в безопасност, скъпи. Просто ще мина през моравата.

— Няма. — Породата пристъпи към нея.

И тя, разбира се, отстъпи назад.

Изражението на лицето му я увери, че той вече е приключил с пренебрегването на възбудата й и сега е готов да направи нещо по въпроса. Разбира се, ерекцията, опъната под широките му спортни панталони, до голяма степен я уверяваше сама по себе си.

— Тарик, тези мъжкарски тактики започват да ми писват — озъби се тя, раздразнението й нарастваше. — Не ми харесват.

— Е, и? — Устните му се извиха в подигравателна усмивка. — Кажи ми, половинке, как ще го спреш?

Хладна мъжка увереност белязваше чертите на лицето му.

— Наистина ще те нараня — измърмори Лира, чувството на неудовлетвореност бушуваше в нея, защото знаеше, че не би могла да стори това нещо.

Щеше да се обади на братята си.

Но това не би било наистина справедливо. Нали така?

Не, реши тя, с това трябваше да се справи сама.

Младата жена отстъпи отново, когато Тарик се приближи, а очите й се присвиха към него.

— Все още не съм готова да правя секс с теб — заяви властно, като се опита да избяга във всекидневната.

Той се усмихна. Порочната, чувствена усмивка накара женствеността й да се навлажни. Проклет да е.

— Не си ли? — Тарик я дебнеше през голямата стая, а погледът й пробягваше по тежките мебели, привлечен от изчистените мъжки линии и почти болничната стерилност на обстановката. Нямаше дори една картина.

— Не. Не съм.

О, но беше. То туптеше във вените й, пулсираше в гърдите й. Гърдите й бяха стегнати от желание, вагината й се свиваше от копнеж.

Тарик спря, когато тя мина покрай тежката маса за кафе от черешово дърво, наблюдавайки го предпазливо.

— Ти ме караш да искам да се усмихвам — прошепна Тарик тогава, а очите му бяха пълни с топлина, с желание. — Дори и упорита, колкото си, ме караш да искам да се усмихвам.