Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 37

Сърцето й се разтопи. Сега как, по дяволите, щеше да отстоява становището си, когато той й говореше подобни неща?

— Сега не е време за забавление, Тарик — отсече тя гневно.

— Но аз искам да ти бъде хубаво. — Породата използва опияняващ като уиски и леко дрезгав като ласка глас, и това бе прекалено въздействащо върху спокойствието на Лира. — Искам да ти бъде много хубаво, Лира. Искам да те положа на това канапе, да разтворя прекрасните ти крака и да ти покажа точно колко хубаво може да ти бъде. Не би ли искала това, скъпа?

Температурата в стаята скочи на сто градуса. Лира усети потта да се събира между гърдите й и по челото й, а гладът я разкъсваше на парчета.

Тя не побягна, когато Тарик заобиколи масата. Наблюдаваше го, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило с волята й, със силата й и с решителността й да не позволява този мъж да я спечели толкова лесно.

Но той го направи. Не с думите си. Или с намерението си. Беше копнежът в очите му, уязвимостта и радостта, която блестеше там, когато тя го посрещна.

— Наистина ще ти се ядосам един от тези дни — предупреди го Лира, когато той пристъпи по-близо, обгради я и ръката му се плъзна под косата й, за да улови врата й. — И не ме хапи отново. Просто е прекалено откачено.

Тя усещаше как раничката пулсира, болезнено чувствителна.

— Оплакваш се от ухапването, не от шипа? — Небрежният тон на гласа му не бе повлиян от напрегнатостта на тялото му.

— Ами, да. — Лира прочисти гърлото си нервно. — За шипа мога да ти простя. Но ако братята ми видят това ухапване, ще ти сритат задника. Предпочитам да си останеш цял.

Той се загледа в нея замислено.

— Мисля, че шипът ти хареса. — Тарик наведе глава, а езикът му погали малката раничка от ухапването. — И ухапването също, Лира.

Тя потръпна, когато езикът му я одраска, изпращайки вълни от удоволствие по цялото й тяло.

— Може би — изпъшка от наслада, оставайки неподвижна, а ръцете от двете страни на тялото й се свиха в юмруци, за да не го докосне и да не наруши усещането, което чувстваше как се обвива около нея.

— Ела тук, скъпа. — Той я придърпа в ръцете си, като не й остави друг избор, освен да вдигне своите, а дланите й се плъзнаха към врата му, към великолепната грива на косата му. — Нека видим колко много ти харесаха тези две неща.

Главата му се сведе, устните му покриха нейните и тя бе изгубена. Знаеше, че е изгубена. Захвърлена в една буря от чувствена топлина, деликатно ароматизирана от хормона, който започваше да нахлува във вече подготвените й сетива.

Лира простена в устата му и устните й се разтвориха, приемайки езика му, притегляйки го във вътрешността. Диво ръмжене завибрира в гърлото на младия мъж.

Ноктите й се забиха в раменете му, одраскаха плътта и го погалиха на свой ред, когато дланите му обхванаха хълбоците й и я повдигнаха към бедрата му.

Лира осъзнаваше неясно, че той я премества, полага я по гръб на възглавниците на претрупания диван и се намества над нея. Тарик избута ризата от гърдите й, но нито един от двамата не прекъсна целувката за достатъчно дълго време, за да разкъса дрехата. Но по някакъв начин бе свалил панталоните си.