Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 33

Тарик се взираше в тавана, докато държеше Лира в прегръдките си. Главата й бе отпусната на гърдите му, а тялото й бе обвито около неговото. Тя беше като котенце — решена да бъде възможно най-близо до него в съня си, като се бе извила към тялото му с въздишка, преди да се предаде на умората преди няколко часа.

Той не беше човек. А животно, което я бе нападнало на стълбите. Тялото му покриваше нейното, сякаш предаваше чувството му за човечност. Неговата вяра, че е човек, а не животно.

Шип.

Тарик затвори очи, когато го заля горчивина.

Той потисна тръпката от чиста страст при спомена за усещанията.

Мили боже, удоволствието! То се различаваше от всичко, което някога би могъл да очаква. Израстъкът бе толкова силно чувствителен, пулсиращ, туптящ от насладата на оргазма, докато изливаше спермата си в Лира.

Мъжът въздъхна тежко и направи гримаса заради ерекцията, която още го измъчваше. Имаше чувството, че никога няма да получи достатъчно от усещането на копринената й вагина — с или без разгонването.

Ръката му погали косата й, пръстите му се заплетоха в меките кичури, докато той се наслаждаваше на усещането Лира да лежи до него.

Тя беше топла. Истинска. Тя беше подарък, какъвто той никога не си бе представял, че ще получи.

И го харесваше. Тарик знаеше, че тя изпитва към него поне малко привързаност, макар може би не толкова, колкото той изпитваше към нея. По дяволите, беше се влюбил в Лира през първите месеци, откакто се бяха запознали. Знаеше, че е любов. Знаеше, че чувството за притежание, радостта и чистата наслада, която намира в нея, не може да бъде друго.

Искаше да я сграбчи, да стегне ръцете си около тялото й и да я държи завинаги. Но знаеше, че реално погледнато, това е невъзможно. Можеше да я прегръща само сега и да види как ще реагира тя, когато се събуди.

А тази част го ужасяваше.

Щеше ли да бъде отвратена?

По дяволите, разбира се. Коя нормална, разумна жена би могла да приеме така лесно нещо толкова животинско? Толкова извън границите на онова, което тя знаеше, че е човешко?

Тарик усети как Лира се премести към него и потисна ръмженето от нетърпелива страст, когато кракът й се плъзна по бедрото му, а коляното й почти докосна стегнатата плът на скротума му.

Мили боже, тя го правеше необуздан. И той не винеше разгонването. Той знаеше какво ще му причини още от първата му конфронтация с нея.

Лира въздъхна в гърдите му, тихият, лек звук накара сърцето му да се свие, когато ръката й погали корема му, плъзгайки се нагоре към гърдите му и обратно.

Тарик замръзна, дъхът му почти секна, когато тя повтори действието си, а тялото й се стегна.

— Какво ти се е случило? — Пръстите й проследиха почти невидимата редица от белези, пресичащи гърдите му.

— Обучение. — Той се надяваше, че ще остави тази тема. Молеше се да го стори.

— Какъв вид обучение? — Тя се надигна достатъчно, за да отвори сънливите си очи, въпреки че погледът й бе ясен както винаги.

Тарик бе готов да се обзаложи, че Лира докарва баща си до лудост. Тя беше прекалено любопитна, прекалено независима и прекалено настоятелна за отговорите, които искаше.