Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 34

— Просто обучение, Лира — отвърна най-сетне Породата. — Понякога не бях съвършеният малък войник, който трябваше да бъда.

Младият мъж чу огорчението, което стягаше гласа му и трепна при звука.

Пръстите й се раздвижиха по грапавите белези отново, а погледът й се насочи към него. Поглед, изпълнен с гняв. Намерението му не бе да я ядосва. Искаше само да я предпази от това, което бе познал през тези години. Нямаше причина тя да разбира жестокостите и безпощадността на онези, които го бяха създали.

— Надявам се да са мъртви. — Ръмженето й го изненада, както и кръвожадната ярост в красивите й очи, докато се взираше в него. — Който и да е сторил това, надявам се да си го убил.

Тарик го бе направил. Но това не бе нещо, с което се гордееше.

Гордееше се с този малък знак на притежание от нейна страна обаче. Тя беше ядосана заради него, а не на него.

— Свърши. Това е всичко, което има значение. — Тарик докосна бузата й, изумен от нея, точно толкова, колкото бе от първия миг, в който я бе зърнал.

Лира изсумтя при думите му, един напълно неженствен звук, който не го изненада особено, тъй като изражението й показваше несъгласието й с него.

— Имам нужда от душ. — Младата жена най-сетне се отдръпна от него, движенията й бяха колебливи.

— Ще ти покажа банята и ще ти дам да облечеш една от моите ризи. — Той стана от леглото, обърна се и я вдигна на ръце.

Лира се хвана за раменете му, като погледна нагоре към него изненадано.

— Много си деликатна. — И лека като перце. — Може би трябва да опиташ вана за облекчаване на болезнените усещания. В скрина имам соли, които ще те накарат да се почувстваш по-добре.

Джонас бе предложил гореща вана вместо душ, за да премахне болката, както и да даде малка отсрочка на нарастващата възбуда.

Тарик знаеше, че миризмата на Лира ще се промени и той ще може да долови промяната, докато тя преминава процеса на овулация. Таблетката, която бе взела, нямаше да направи нищо, за да спре възбудата, а само крайният резултат от процеса на овулацията. Нямаше да има яйцеклетка, без забременяване. Младият мъж игнорира лекия пристъп на съжаление при мисълта за това.

— Също така съм и гладна — информира го Лира. — Но не искам някои от онези гадни бисквити, изобщо. Искам малко истинска храна.

Тарик я пусна в банята и погледна надолу към нея объркано.

— Като например?

— Ще се обадя на Лю. Тя ще изпрати един от своите доставчици. — Жената огледа огромната баня, преди да го погледне отново многозначително.

Една покана да излезе. Това бе нещо, което бе трудно да се пропусне. Но все още не.

— Кажи ми какво искаш, ще изпратя един приятел да вземе за двама ни — предложи той вместо това. — Засега бих предпочел да не допускам никого, когото не познавам, в къщата.

Лека тръпка премина през тялото й, когато тя извърна поглед настрани за миг и въздъхна тежко.

— Добре. Мога да разбера това. Поне докато получа моя Китайски фикс.

Тарик изслуша внимателно ястията, които тя искаше да поръча, потискайки усмивката си. Бяха достатъчни да нахранят цяла армия. За щастие, имаше почти перфектна памет.