Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 32
Лора Лей
Той я погубваше.
— Съжалявам. — Тарик спря, постави дупето й на ръба на стъпалото и коленичи пред нея. — Господи, Лира, съжалявам.
Тя нямаше повече от секунда предупреждение преди бедрата му да се свият и да се тласнат напред, вкарвайки дебелата, гореща ерекция до самите дълбини на гладната й и стегната вагина.
Шокиращо, изгарящо. Внезапното проникване я накара да се извие, когато болезненото удоволствие от резкия му тласък запращя по нервните й окончания. Изпълни я докрай, разтегна я плътно. Лира можеше да усети как пенисът му пулсира вътре в нея, потушавайки пламъците на изключително чувствителната й сърцевина.
Главата й падна върху горното стъпало, а краката й се повдигнаха и стиснаха гърба му здраво, когато Тарик започна да се движи.
Усещането не приличаше на нищо, което някога можеше да си представи. Чувстваше как пенисът му притиска и разтваря нежните й мускули, гали деликатната тъкан и изпраща почти непоносимо удоволствие по цялото й тяло.
Тя се държеше за него, усещаше устните му на шията си, а резците му драскаха плътта й. Напрежението започна да нараства в утробата, насладата се обедини, стягаше се с всеки отчаян тласък на пениса му в тесните дълбини на влагалището й.
Лира едва осъзнаваше твърдото дърво на стъпалото под нея. Всичко, което усещаше, бе Тарик — тежък, горещ, голям — изпълващ я до крайност, каращ я да иска повече, движещ се вътре в нея с все по-нарастващо темпо, докато тя не почувства как светът се разпада около нея.
Тогава усети още нещо.
Очите й се разшириха, взирайки се със замаян шок в тавана над нея. Зъбите му се забиха в рамото й, задържайки я неподвижна за нещо толкова невероятно нереално, че младата жена не бе сигурна дали не си въобразява.
Тарик се тласна по-дълбоко, а тялото му се стегна, когато Лира почувства една допълнителна ерекция, една удължена издутина точно под главичката на пениса му, която го заключи вътре в нея, галейки сноп от нерви дълбоко във вагината й. Връхлитаха я екстаз след екстаз. Топлината на спермата му я изпълни, струя след струя бликваха в свиващите се дълбини, докато Тарик ръмжеше страстно в шията й.
Беше заключен вътре в нея. Израстъкът го държеше неподвижен, изпращайки потоп от усещания, които експлодираха в тялото й отново и отново.
Когато издутината най-сетне се отпусна, когато силните пулсиращи струи на освобождението му и бурните тръпки на нейното намаляха, очите й се затвориха изтощено.
Лира бе смятала, че няма възбуда, която да е по-лоша от онази, която бе изпитвала преди целувката му. Но бързо научи колко е грешала.
Осма глава
