Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 31

— Мамка му. — Гласът на младия мъж бе изпълнен със страст, с една засилваща се настойчивост, когато пръстите му уловиха косата й и издърпаха главата й назад, принуждавайки я да го погледне в очите. — Казах ти. Първо ще изям това сладко котенце.

— Не мога да чакам, Тарик — изхленчи Лира, дръпна тениската му и остана изумена, когато копчетата се откъснаха, разкривайки златистите му гърди. — Сега. Имам нужда от теб сега.

— Можеш да чакаш.

Но той не можеше.

Очите й се разшириха, когато я избута назад върху кухненския плот, разтвори бедрата й и зарови глава между тях.

Първото докосване на езика му по чувствителната цепка накара вагината й да изкрещи. Той я облиза, поемайки соковете й, като изпъшка срещу плътта й.

Лира никога не си бе представяла подобно агонизиращо удоволствие. Тя се гърчеше под него, извиваше се, трепереше срещу устата му, когато той завъртя език около клитора й само за да се премести по-ниско и да я оближе отново.

Тарик гризна чувствителните устни, разтвори я, и след това внезапно — о, удивително! — тласна езика си вътре в нея. Лира избухна в буря от ярко удоволствие, докато езикът му я обладаваше със силни, изгарящи движения. Мускулите й се стегнаха, тя потръпна и от гладните й устни се бликна още от горещата течност.

И все пак не беше достатъчно.

Лира беше задъхана, сълзи мокреха лицето й, когато потръпна за последен път и погледна нагоре към Тарик, в момента, в който той се надигна между бедрата й.

— Тарик? — изхлипа името му умолително. — Имам нужда от повече.

Беше изтощена, но огънят, който изгаряше утробата й, бе безкраен.

— Спокойно, скъпа. — Мъжът я вдигна бързо на ръце. — Отказвам да те взема на кухненския плот, Лира. Няма да го направя.

Той се препъна, когато краката й се обвиха около него и стиснаха бедрата му силно, а клиторът й се потърка в ствола на пениса му, когато започна да я носи по стълбите.

— Аз няма да го направя на горния етаж. — Лира се движеше върху дебелата плът, агонизиращото удоволствие разкъсваше съзнанието й.

Само ако можеше да се намести в правилната позиция. Само малко по-високо…

Младата жена усети как заострената главичка я разтваря, настани се срещу нежния отвор, преди първата стъпка по стълбите да я вкара насила вътре в нея.

Тарик се препъна и изръмжа, едната му ръка я стисна, а с другата се подпря на стената, дишайки тежко.

— Не по този начин — изпъшка той. — О, господи, Лира! Не по този начин. Не и първият ти път…

Съжаление. Разкаяние. Тя го видя в изражението му, чу го в гласа му. Но това, което разтягаше входа й, дразнеше и изкушаваше, бе главичката на нарушителя, с който тя искаше да облекчи агонизиращото желание, забиващо нокти във вагината й.

Лира се размърда в прегръдката му, усещайки го как се плъзва по-навътре в нея, преди да спре точно до доказателството за девствеността й.

— Скъпа… — прошепна в ухото й, като се напрегна да направи още една крачка.

Всяко движение измъкваше пениса му, след това го плъзваше обратно и галеше — не повече от няколко сантиметра — стегнатите мускули на влагалището й, изпращайки тръпки, опустошаващи тялото й от прелестно удоволствие.