Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 30

— Боже — изръмжа молитвата той, като потръпна срещу нея и ръцете му уловиха ханша й, а очите му се затвориха за няколко дълги секунди.

— Целуни ме, Тарик — прошепна тя и се протегна към него. Устните й потъркаха неговите, когато главата му се сведе, а очите му блестяха от глад, болка и желание, докато се взираше в нея. — Подлуди ме.

Предната част на дънките му се отвори под треперещите й пръсти и твърдата, великолепна ширина на ерекцията му се надигна от плата, зачервена и отчаяна, когато Лира погледна надолу нервно.

Младата жена облиза устните си.

— Надявам се, че знаеш какво да правиш с него — изрече най-сетне, като преглътна леко. — Защото аз нямам никаква представа.

А Тарик не си губи времето в обяснения.

В този миг главата му се сведе, устните му се наклониха към нейните и езикът му ги облиза, а след това се притисна настойчиво между тях.

Вкусът на подправки веднага избухна в устата й. Топлината я обгърна и се обви около съзнанието й, а след това клетка по клетка, започна да завладява тялото й.

Лира мислеше, че забиващият ноктите си подлудяващ глад за докосването му, за целувката му, не може да стане по-лош.

Грешеше.

Експлодиращите пипала на усещането започнаха да разкъсват нервните й окончания. Утробата й се стегна, сви се. Вече болезнената плът между бедрата й започна да пламти от пристъпите на бурното желание.

Лира извика в устата на Тарик, надигна се на пръсти за още и се притисна към него, опитвайки да се потопи в топлината, излъчвана изпод дрехите му.

Мъжът откъсна устните си от нейните, а дишането му беше тежко и учестено, когато тя се опита да привлече тялото му, за да улови устните му отново.

— Шибаното хапче. — Гласът му бе животински, дрезгав, гладен.

— Не. Целуни ме пак. — Лира дръпна косата му, притегляйки главата му отново надолу, докато устните му не покриха нейните още веднъж, а от гърлото му се откъсна стон, когато езикът й се тласна в устата му.

Беше като опустошителен огън. Разрушителен. Лира усещаше как пламъците облизват тялото й, искри от електрически ток пращяха по плътта й. А удоволствието… удоволствието беше поразително.

Тя почувства как Тарик я взема. Повдигна краката си и ги присви, за да обхване кръста му, когато изгарящата топлина на ерекцията му неочаквано парна гънките на женствеността й.

Той се движеше. Ходеше. Небеса, как можеше да ходи?

Тарик отдръпна устните си отново. Движенията му бяха отсечени, докато я отнасяше към далечния край на кухненския плот и отвори рязко малката пластмасова кутийка.

Напъха хапчето между устните й.

— Глътни го — изръмжа Породата. — Веднага, Лира.

Той се движеше срещу нея, пенисът му се плъзгаше по соковете на женствеността й, докато гледаше надолу към нея страстно, докосвайки нежната пъпка на клитора й и изпращайки пристъпи от усещане, което пронизваше корема й.

Лира глътна хапчето, преди погледът й да се насочи към бедрата й.

Тогава изскимтя.

— Направи го — прошепна тя, гледайки как набъбналата главичка на пениса му я разтваря, а след това се плъзва нагоре, потърквайки клитора й.