Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 26

— Така ли? — добави с леко любопитство в тона си, докато всяка кост и мускул в тялото й се подготвяха за това, което предстоеше.

— Да. — Тарик кимна бавно, а погледът му се плъзна по тялото й с похотливо намерение. — Ти ме подлудяваше в продължение на месеци. Проклет да съм, ако не беше поносимо, забавно и любопитно да ти позволявам да ми се подиграваш при всяка възможност, която ти се отдаде.

Да, това притесняваше и нея също. Той никога не се ядосваше. Със сигурност не беше ядосан и сега, нали?

— Какво, искаш извинение? — попита го тя недоверчиво. — Малко е късно, Тарик.

— Не можех да разбера защо. — Тарик поклати глава бавно. — След това се случи най-странното нещо. Колкото повече миришех сладката топлина, изтичаща от женствеността ти, толкова повече аз си отказвах да я вкуся, и тогава започнах да забелязвам промените.

Лира се изчерви гневно от подробния му изказ, яростно обвинявайки се за реакцията си към думите му.

Мъжът се надигна от стола си, докато тя го наблюдаваше предпазливо.

— Промени? — Лира преглътна тежко, когато зърна необичайната издутина между бедрата му.

— Подуването на тези малки жлези по езика ми. Вкусът на подправки, изпълващ устата ми. Гладът за теб, който нарастваше ден след ден, докато почти можех да вкуся целувката ти. А исках целувката ти толкова много, Лира. Толкова много, че ме убиваше. Исках да напъхам езика си в устата ти и да те накарам ти също да го изпиташ. Да те направя толкова луда по мен, колкото съм аз по теб.

Тарик пристъпи по-близо.

Лира дишаше учестено, ръцете й се вкопчиха в предната част на халата й, докато го гледаше как се приближава.

— Да не си болен или нещо такова? — Тя трябваше да се насили да произнесе думите.

Подигравателна, горчива усмивка изви устните му.

— Нещо такова — съгласи се Породата, като се извиси над младата жена, а след това пристъпи бавно зад нея.

Тя нямаше да избяга от него, без значение колко странно се държеше той.

— Искаш ли да знаеш какво не е наред с мен, Лира? — Тарик се наведе по-близо и дъхът му погали ухото й, когато заговори.

Една тръпка се плъзна нагоре по гръбнака й, зърната й се втвърдиха още повече и се потъркаха в нощницата й, като почти я накараха да простене от удоволствие.

— Не. — Имаше чувството, че със сигурност не иска да знае.

— Има един гаден малък хормон, който изпълва устата ми. — Ръмженето беше по-дълбоко сега, по-животинско. — Той е афродизиак, Лира. Появява се само когато мъжка Котешка порода жадува за половинката си. Знаеш ли какво ще се случи, когато те целуна?

Коленете й омекнаха. Хормонален афродизиак? Нещо, което я възбужда още повече? Тя не мислеше така.

— Какво? — Младата жена не успя да сдържи задъхания си шепот.

— Ако те целуна, ще навлезем във фаза разгонване. Пълна сексуална невъздържаност, докато премине овулацията ти. Знаеш ли, че се подготвяш да овулираш? Че тялото ми реагира на това? Че пенисът ми е така дяволски твърд, а тестисите ми са така напрегнати от желание да те обладая, че е като отворена рана във вътрешностите ми? Само защото си в овулация. Моята половинка. Моята женска.