Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 28

Лора Лей

— Колко време трае? — попита най-сетне тя. — Това нещо с разгонването?

Очите на Тарик се присвиха, когато главата му се наведе. Щеше да я целуне, Лира го знаеше. Но той не го направи. Устните му се насочиха към шията й, докосвайки с една изгаряща ласка чувствителната плът там, където се срещаха шията и рамото й. Устните му се разтвориха и езикът му погали кожата й, секунда преди резците му да я одраскат.

Ръцете й политнаха към неговите и сграбчиха китките му, когато коленете й омекнаха.

— Трае вечно. — Мрачна, горчива болка изпълваше гласа му. — От този момент завинаги, Лира. Вечно моя.

Тогава я ухапа. Не достатъчно силно, за да прониже кожата или да причини прекалена болка, но я ухапа. Зъбите му стиснаха крехкия мускул и младата жена се изви на пръсти, когато пращяща стрела от електрическо удоволствие предизвика приглушен вик от устните й.

Клиторът й запулсира, вагината й се навлажни, а зърната й станаха толкова твърди, толкова стегнати, че почти горяха от копнеж, когато летаргичната слабост я остави задъхана, вместо да се бори да се освободи.

— Завинаги? — Лира би трябвало да бъде разтревожена. Завинаги не би трябвало да бъде в нейния речник. Тя нямаше желание да бъде под контрола на един мъж, а само под тялото на този.

Устните му се придвижиха нагоре по шията й, езикът му ближеше кожата, а от гърдите му се изтръгна тътнещо ръмжене.

— Само едно вкусване — прошепна Тарик, когато достигна устните й и ръцете му се отдръпнаха от мястото до главата й. — Стой неподвижна, скъпа. Просто искам да те вкуся.

Устните му бяха като полъх върху нейните, докато тя се взираше в него, а погледът й бе заключен в неговия, виждайки глада, болката и дълбоката нужда, които той бе държал скрити под спуснати мигли или зад подигравателен хумор.

Но сега беше оголен пред нея, толкова ясен, толкова отчаян, колкото болезнения копнеж за него, който пулсираше ниско в корема й.

Лира потрепери, когато почувства ръцете му върху предната част на халата си. Устните му хапеха нейните, разтваряха ги и се отдръпваха, само за да се върнат за още, докато тя държеше китките му в стегната хватка.

Копчетата на халата й отстъпиха и краищата на дрехата се разтвориха. И двамата дишаха учестено. Тишината на кухнята бе нарушена само от задъханото им удоволствие.

— Толкова си влажна. Мога да подуша колко си влажна и сладка — прошепна Тарик, взирайки се в нея, докато пръстите му обработваха копчетата на нощницата й. — Като уханието на лято ти ме затопляш и ми напомняш за живота, за самото съществуване.

Думите му я разтърсиха до вътрешността на душата й.

— Знаеш ли какво ми причинява уханието на сладката ти женственост? — Той плъзна нощницата й настрани и хладният въздух погали голите й гърди. Младата жена изскимтя от една възбуда, толкова остра, толкова отчаяна, че се запита дали ще я преживее. — Прави ме гладен, Лира. Гладен да те взема, да те слушам как крещиш под мен, докато заравям всеки сантиметър от пениса си възможно най-дълбоко вътре в теб.

Тя извика рязко, неспособна да сдържи емоциите си. Можеше ли една жена да достигне оргазъм само от думи? Начинът му на изразяване я докарваше над ръба. Тарик беше земен и страстен, изпълнен с желание, каквото никой мъж не й бе показвал преди.