Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 27

Очите й се разшириха ужасено при думите, които Тарик прошепна в ухото й.

— Ти си луд — отвърна тя яростно, отдръпвайки се от него. — Това не е възможно.

Устните му се извиха мрачно.

— Така мислиш, нали? — Тарик отиде до плота и вдигна малка овална кутийка, който бе оставил там. — Това ще спре зачеването. Но нищо не може да спре разгонването. Сега проблемът ми е, че съм готов да разкъсам тази нощница от тялото ти и да те хвърля на проклетия под, където мога да те чукам, докато и двамата закрещим. Докато станеш толкова дива за мен, толкова луда, колкото и аз по теб. Или пък може да избягаш през тази врата точно сега толкова бързо, колкото можеш, и да потърсиш някакво място, каквото и да е, да се скриеш, докато аз не намеря достатъчно контрол, за да се сдържа да не те поваля долу и да те взема като животното, което съм. Направи своя избор веднага, скъпа, и то бързо. Защото това коте изцяло изгуби търпение.

Седма глава

Да направи избор? Той искаше от нея да направи избор?

Лира се втренчи в Тарик с широко отворени очи, опитвайки се да накара мозъка си да превъзмогне шока, за да вземе решение дали все още не спи. Защото това би трябвало да бъде някакъв шибан кошмар. Това бе всичко, за което можеше да мисли.

— Нека да изясним. — Тя се отдръпна още малко от него, просто защото ставаше все по-влажна и усещаше бикините си мокри, а очите на Тарик потъмняваха все повече. — Езикът ти има жлези, които съдържат хормонален афродизиак в тях?

Мъжът кимна, приближавайки се към нея. Не каза нито дума, само кимна с глава и пое дълбоко дъх. Лира потръпна при мисълта, че той всъщност я душеше.

— Ако ме целунеш, ние ще навлезем в разгонване?

— Ти ще навлезеш в разгонване. — Тарик се усмихна, едно безмилостно извиване на устните, което показваше повече мъжко намерение, отколкото на нея й харесваше.

Тя прочисти гърлото си.

— Какво ще направиш ти?

— Аз ще потуша пламъците.

Лира отстъпи назад.

Добре. Тя отстъпваше. И какво от това? Той я дебнеше из стаята като проклет лъв, какъвто всъщност беше. И колкото повече се приближаваше, толкова повече се възбуждаше тя.

— Тарик… — Лира подскочи изненадано, когато гърбът й докосна стената, и го погледна шокирано, в момента, в който той спря само на сантиметри от нея, а ръката му се повдигна.

Тогава я докосна. Кокалчетата на пръстите му се потриха в шията й, преди да се плъзнат надолу към ключицата й и очите му следяха всяко движение, което правеше ръката му. Гърдите на младата жена започнаха да се подуват и пулсират.

— Времето ти изтича. — Гърленият му шепот накара утробата й да се стегне яростно, а дъхът секна в гърдите й.

Това бе една страна на Тарик, с която не бе свикнала. Страна, която знаеше, че не би трябвало да я възбужда по начина, по който го правеше. Той едва я бе докоснал. За почти шест месеца конфронтации, спорове и разгорещени дебати, той никога не я бе докосвал, никога не я бе целувал, а тя изгаряше за него.

Лира можеше да почувства всяка клетка в тялото си, всеки силен пулс на кръвта във вените си.