Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 25

— Трябва да се прибера вкъщи — заяви тя, като се изправи на крака и понесе чашата си към мивката. — Охранителната компания трябва да дойде скоро…

— Отмених повикването. — Отговорът му я накара да се обърне към него бавно. — Моите хора ще бъдат тук до няколко часа, за да заместят изцяло системата.

Лира се взира в него няколко дълги мига. Това не бе ленивият често предпазлив човек, когото бе започнала да опознава. Мъжът срещу нея беше спокоен и подготвен, а тялото му бе напрегнато. Все още беше сексапилен като дявол, но предпазливостта бе заменена от опасно чувство на очакване.

— Наистина? — проговори най-сетне тя, скръствайки ръце на гърдите си. — И кога ти дадох разрешение за това?

Когато Тарик вдигна очи към нея, Лира потръпна. Трепет премина нагоре по гръбнака й при вида на напрегнатата страст и чистия завладяващ глад, които видя се отразиха в тези очи.

Младата жена можеше да усети как вагината й се овлажнява. Соковете й буквално изтичаха по скритата плът. И Тарик можеше да го подуши. Тя го гледаше как вдишва бавно, сякаш се наслаждава на уханието й.

— Перверзник — отсече Лира, като се намръщи, когато изражението му придоби чувствен вид. — Добре, възбуждаш ме. Можеш да го помиришеш. Сега е време да се прибера вкъщи. Благодаря, че ме подслони за през нощта и всичко останало.

Тя се обърна към вратата.

— Докосни дръжката и ще съжаляваш.

Ръката й беше само на сантиметри от нея, когато Лира я отдръпна бавно при звука на гласа му. Обърна се и преглътна тежко при дивото изражение на лицето му, когато той повдигна чашата си и бавно довърши кафето си.

— Тарик, започваш да ме вбесяваш — предупреди го тя, внезапно станала предпазлива. — Мълчаливите арогантни глупости не се получават при мен.

Той се облегна назад в стола си, наблюдавайки я с хищнически интерес. Тя бе виждала проблясъци от тази част у него, но никога не се бе фокусирала изцяло върху нея. Това караше тялото й да се напряга, а адреналинът и вълнението препускаха във вените й.

Лира беше извратена. Само така можеше да се обясни защо понася всичко това.

Тарик почеса бавно гърдите си.

— Невероятни неща, генетични — каза най-сетне той с принудително спокойствие, което я накара да си помисли за окото на ураган. Това нямаше да бъде хубаво.

— Наистина? — Младата жена вдигна вежда подигравателно, като продължаваше да стои до вратата.

— Наистина — кимна Породата. — Всякакви малки неща започват да изпълзяват и дяволски те изненадват, като ти напомнят, че съдбата ще е тази, която ще се смее последна.

Ох, това изобщо нямаше да бъде хубаво. Лира пристъпи по-близо. Мрачните, тъмни сенки в очите му накараха гърдите й да се стегнат от страх.

— Какво не е наред?

Той се взира в нея мълчаливо няколко дълги, напрегнати секунди.

— Обмислям нещо — изръмжа най-сетне Тарик, а гласът му се задълбочи и стана по-дрезгав, когато погледът му прикова нейния. — Обмислях цяла нощ.

Защо Лира имаше лошото предчувствие, че е обмислял нещо, от което всъщност нямаше да бъде доволна?