Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 24

Пълна сексуална невъздържаност? От този момент нататък, завинаги? Негова половинка?

— Тя е моя — прошепна Тарик.

— Да. Така казва Док. Някак си, природата е избрала перфектната женска за теб. Забавлявай се.

— Да се забавлявам?

Джонас се изсмя.

— Тарик, звучиш замаян, приятелю.

Той повдигна поглед към стълбите, преди да затвори очи и да поклати глава нещастно. Имаше чувството, че Лира наистина ще има причина да бъде ядосана сега.

— Мамка му. — Той въздъхна тежко. — Времето не е подходящо за това, Джонас. Нямам време за сексуална невъздържаност или за някакъв вид шибан афродизиак. Донеси лекарството тук.

Джонас се засмя на последните думи.

— Ще донеса последния опит за контрацепция вместо това — информира го другият мъж. — Кажи й какво, по дяволите, се случва, преди да я вземеш, и се увери, че взема малкото розово хапче. То действа досега. Най-доброто предположение на учените е, че разгонването е начинът на природата да гарантира успеха на видовете. Защото без това хапче, зачеването на първото дете става бързо. Но със сигурност правят доста хубави бебета обаче.

Бебета? Тарик преглътна мъчително. Мисълта Лира да носи негово бебе, предизвика чувства, които той не можеше да обясни.

— Просто ми осигури малко помощ — отсече той, опитвайки се да прикрие емоционалната реакция, която внезапно го връхлетя. — Казвам ти, Джонас, тук става все по-опасно.

— Това се разбира от само себе си — съгласи се Джонас. — Аз самият ще тръгна заедно с Брейдън и ще те покрия. Уведоми ме как го приема тя.

Тарик изсумтя при тези думи.

— Информацията. Не другото — засмя се той, прекалено развеселен, за да се хареса на Тарик. След това гласът стана сериозен. — Тя е добра жена, Тарик, от това, което научих. Ти можеше да свършиш и по-зле.

— Тя може да го направи много по-добре — отвърна младият мъж. — Казваш, че е постоянно.

— Като наркотик — добави Джонас, гласът му беше по-тих сега. — Има само няколко чифтосани двойки досега. Те все още правят изследвания, опитват се да намерят отговори. Но засега е постоянно.

Тарик беше прецакан. Трябваше да каже на Лира истината. Ако тя имаше мозък в главата си, щеше да избяга от него възможно най-бързо. А той щеше да остане, обсебен — по дяволите, влюбен — в една жена, в която знаеше, че няма право да бъде и няма начин да докосне.

Шеста глава

Утрото на другия ден беше студено, дъждът продължаваше да вали лениво, а ледените капки звъняха по стъклата на прозорците. Всички пердета в къщата — дебели, тежки и гумирани — бяха плътно спуснати, а атмосферата между Тарик и Лира определено беше напрегната.

Закуската се състоеше от гъсто, силно кафе, придружено с купчина наденички и бисквити, които Тарик бе затоплил в микровълновата фурна. Лира бе успяла да се задави с две от тях. Господи, как понасяше да се храни с това нещо? Тогава младата жена седна и докато довършваше кафето си, го гледаше как изяжда останалите.

Тарик беше прекалено мълчалив. Безмълвен. Изражението му бе диво и непреклонно, докато тишината ставаше толкова плътна, че можеше да се разреже с нож. Лира почти можеше да я види как изкривява въздуха около тях.