Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 23

— Агенти от Специалните части — довърши вместо него другият мъж. — Гранд, Маршал и тримата Мейсън. Те оглавяваха въоръжения отряд, който превзе някои от главните лаборатории на Породите.

Тарик затвори очи и притисна с пръсти носа си от раздразнение.

— Ти знаеше ли, че тя живее тук, когато купих къщата? — попита го той.

— Знаех за нея. Не бях пускал пълно разследване, защото не видях причина да го правя. — Почти можеше да види как Джонас свива рамене при думите. — Двадесет и четири годишна, счетоводителка, живее скромно, хубаво малко гнезденце, но нищо съществено. Медицинските документи показват, че е девица, с всички нормални детски заболявания и няма полицейско досие. Не ми остана време да се задълбочавам, а и не виждах причина. Защо?

Тарик поклати глава.

— Няма причина. Може би трябва да дойда в най-скоро време обаче, защото мисля, че се нуждая от контролен преглед или нещо такова. — Той прокара страничната част на езика си по зъбите си и почувства как мека топлина се разлива в устата му.

— Какво не е наред? — Джонас звучеше загрижен сега, а не сякаш говореше за проклетото време.

— Не знам. — Тарик тръгна към малкото фоайе, което водеше към стълбите. — Тези проклети жлези отстрани на езика ми. Възпалени са и изпускат някаква миризлива течност. Кълна се, че има вкус на канела.

Тишина изпълни линията.

— Къде е момичето? — попита тогава Джонас. — Момичето Мейсън.

Тарик се намръщи при въпроса.

— В стаята ми за гости. Системата й за сигурност беше прекъсната.

— По дяволите! — Джонас въздъхна тежко. — Чука ли я?

В гърлото на младия мъж се надигна ръмжене.

— Това не е твоя работа, нали, Джонас? — попита той меко, но опасно. — Не прекрачвай границата, приятелю.

— Може би, Тарик. Сега слушай внимателно. Това идва директно от стария учен, който се занимава с членовете на основния Прайд. Подутите жлези съдържат един специален хормон. Тази подправка, която изпълва устата ти, приятелю, е афродизиак. Лира Мейсън е твоята половинка.

Младият мъж се разсмя. По дяволите, не бе смятал Джонас за шегаджия.

— Добре. Както и да е. — Тарик изсумтя. — Сега ми кажи истината.

Щеше да убие Джонас, задето си играе шибани игрички с него. Не беше в настроение за това.

— Без майтап, Тарик. — Другият мъж звучеше прекалено сериозно. — Това се пази в тайна. Пълна забрана върху информацията, освен ако една двойка има изгледи да бъде чифтосана. Една от най-добре пазените тайни в света.

Топлината се втурна към главата му, а след това към пениса му.

— Какво искаш да кажеш с това, че е моята половинка? — Възможно ли бе това да обясни почти завладяващата страст, която бе нараснала през последните месеци? Търпението към Лира, което никога не бе имал към някой друг? Нарастващият, забиващ ноктите си глад, който държеше пениса му твърд, а сетивата му възпламенени?

— Биологично, химично, както искаш го наречи. — Джонас изсумтя. — Ако я целунеш, това ще накара хормона да засегне и нея, дори повече, отколкото теб. Разгонване. Пълна сексуална невъздържаност от този момент нататък и завинаги. Нещастник. — В гласа му обаче имаше нотка на завист.