Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 22

Той въздъхна уморено. По дяволите, беше прекалено изтощен, прекалено гладен за вкуса й, за да следи всяка дума, която произнася, и всяко движение, което прави. Не беше точно социален тип и „правилата на изисканото общество“ не бяха сред уроците, които бе намерил време да вземе.

— Лира. — Тарик въздъхна тежко, а ръката му се повдигна към бузата й и той се възхити на копринената структура на кожата й. — Аз съм животно — прошепна тихо. — Обонянието ми е толкова развито, че мога да засека всеки аромат. Особено на сладката, мека топлина, идваща от теб. Това е като да накараш един умиращ от глад човек да застане пред отрупана с храна маса и да не му позволиш да докосне лакомствата.

Лира примигна към него и преглътна тежко. Погледът й бе подозрителен и се смекчи, едва когато палецът му погали устните й.

Тарик искаше да каже още нещо, но копринените извивки привлякоха вниманието му, хипнотизираха го.

Езикът му пулсираше, докато жлезите изливаха още от пикантния вкус в устата му. Кръвта се изпомпваше по-силно във вените му, а контролът му се изплъзваше все повече и повече.

Породата отдръпна ръце от раменете й внимателно.

— Спалнята е на горния етаж, третата врата на площадката. Махни се от мен, Лира. Веднага. Преди да изгубя целия си контрол.

Младата жена се намръщи.

— Не ми харесва начинът, по който вземаш решения вместо мен, Тарик — отсече тя гневно, но слава богу, започна да се отдръпва предпазливо от него. — Това е досадно.

— Сигурен съм, че е. — Уханието й все още го обгръщаше, измъчваше го. — Можем да го обсъдим утре на чаша кафе. Сега отивай в леглото.

Лира изсумтя презрително и погледна назад към него, когато достигна вратата.

— Тази склонност да ме командваш наляво-надясно най-добре да не се превръща в навик — предупреди го отново. — В противен случай, ще се наложи да те извадя от заблуждението, че ще ти се размине лесно. Смятай се за късметлия, че ти позволявам да се отървеш и да избягаш. В противен случай, ще станеш едно изнасилено котенце, Джордан.

Той не можеше да направи нищо друго, освен да се взира след нея шокирано, докато тя мърмореше обидните думи. Изнасилено котенце? Тарик изпъшка при израза. Мили боже, тази жена щеше да го докара до пълна лудост.

Той въздъхна облекчено, насилвайки се да я остави да тръгне. Извади мобилния си телефон от калъфа встрани на колана и натисна клавиатурата нетърпеливо.

— Джонас. — Джонас Уайът, ръководител на оперативната група на Породите в Убежището, отговори при първото позвъняване.

— Имаме проблем — каза Тарик тихо. — Мисля, че тази вечер срещнах нашия дресьор. За съжаление, не беше тръгнал след мен.

Той не можеше да изтръгне миризмата на нападателя от съзнанието си. Беше дяволски близо до миризмата на дрехите, естествено преди години, които копелето носеше. Не съвсем същата, но дяволски близо.

— Поясни. — Джонас беше човек, който използваше малко думи, а това бе една от причините Тарик да харесва да работи за него.

— Той нахлу в къщата на съседката, Лира Мейсън. Тя е сестра на трима…