Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 21

— Не съм ти искала позволение за каквото и да е било, Тарик. — Лира нямаше намерение да се преклони покорно пред него. — Не се нуждая от пазач.

Челюстта му се стегна от ярост, а устните му изтъняха, когато се вторачи в нея.

И това наистина не трябваше да я развълнува още повече. Но го стори. Тя можеше да усети как влагата й се събира, натрупва се и се излива по чувствителните гънки между бедрата й. Чувстваше гърдите си по-тежки, подути и прекалено чувствителни.

Тарик също не изглеждаше особено незаинтересован.

Погледът на младата жена трепна надолу, а лицето й пламна, преди да го повдигне отново.

Той изпълваше прилепналите дънки до пръсване, макар да се държеше, все едно нищо особено не се е случило.

За капак, не бе пропуснал посоката на погледа й.

— Не ме предизвиквай, Лира — предупреди я неочаквано, гласът му подразни чувствителните й нервни окончания. — Самокотролът ми е изчерпан за тази нощ. Или се обади на братята си, или закарай сладкия си задник горе в свободната стая, в противен случай ще се озовеш по гръб в моето легло. Изборът е твой. Това са единствените останали възможности. Решавай.

Пета глава

Тарик почти трепереше от желание да я докосне. Взираше се надолу към детските черти на лицето й, кръвта се изпомпваше толкова силно и бързо във вените му, че беше почти болезнено. Пенисът му беше една мъчителна болка между бедрата му, жлезите от двете страни на езика му бяха подути и пулсираха.

Ерекцията имаше смисъл. Притокът на кръв беше обясним. Но езикът беше една загадка, а вкусът на подправки в устата му — объркващ. Единственото нещо, което наистина имаше смисъл, бе желанието да целуне Лира.

Тя го измъчваше в продължение на месеци. Изкушаваше го. Смееше му се и му се подиграваше с нежна, женствена топлина, която не би трябвало да го засяга толкова дълбоко, колкото в действителност.

Уханието на възбудата й го убиваше. Беше гореща, течна и сладка и той умираше да погълне нежната сметана, която знаеше, че се излива от женствеността й. Щеше да бъде топла, пенлива от нарастващата й нужда и мека като изгрева.

— По дяволите изборът. — Ръцете на Лира се стегнаха върху гърдите й.

Тарик знаеше какво крие. Чувствените извивки на гърдите си и подутите си зърна.

— Направи го бързо, ако нямаш нищо против — изръмжа мъжът. Ерекцията го погубваше. — Защото уханието на възбудата ти ме подлудява, Лира. Много скоро аз ще направя избора вместо теб.

Едно скимтене се откъсна от устните й, а очите й се разшириха ужасено. От срам? Тарик се намръщи, когато тя пребледня, а след това се изчерви гневно и очите й проблеснаха, сякаш от сълзи.

— Какво? — Той улови раменете й, когато тя понечи да се извърне от него, обърна я отново с лице към себе си, знаейки, че това докосване ще бъде най-голямата грешка, която може да стори.

— Ти ме подушваш? — Лира се разтрепери, срам предизвика сълзи в очите й, докато се съпротивляваше на хватката му.