Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 20

Това беше гадно.

— Все още не си ми казал какво се случи тази вечер? — напомни му най-накрая Лира. — Бях достатъчно търпелива, Тарик.

Мъжът изсумтя при изказването й.

— Да, видях това, докато тичаше през дъжда.

Той пое дълбоко дъх, направи гримаса и се раздвижи неспокойно в стола си. Ръката му потърка рамото му точно под превръзката, сякаш това щеше да отстрани болката.

Лира страдаше заради него, заради тази рана. Гледката на кръвта му по-рано, бе накарала коленете й да омекнат и я бе изпълнила със страх, който младата жена не бе очаквала. Той беше ранен. Докато тя се бе занимавала с полицаите и бе попълвала тъпия доклад, всичко, за което можеше да мисли, бе колко сериозно може да е ранен.

— Не знам — отговори най-сетне Тарик, взирайки се в нея прямо. — Разбрах, че има някой отвън. Последвах го. Хванах го да бърника в електрическата кутия и се опита да влезе през задната врата, когато се опитах да го спра. — Той прокара пръсти през косата си отново, отстранявайки тъмнозлатистите кичури от лицето си. — Но не вярвам, че е дошъл за телевизора ти.

На Лира не й хареса как прозвуча това.

— Охранителната компания каза, че алармата не може да бъде деактивирана от електрическата кутия. Че има резервно…

— Може да стане. — Той сви рамене сериозно. — Твоята система е жилищна. Има своите недостатъци. Ще ти взема нова утре.

— Не съм искала от теб да правиш нещо. — Започваше да й писва от тази игра на котка и мишка. — Искам да знам какво, по дяволите, става. Всеки умен крадец би побягнал, когато го забележат. Този човек не побягна. Защо?

— Не знам. Надявах се ти да знаеш. — Това не беше лъжа.

Той се взираше в нея, необикновените му очи бяха потъмнели, с натежали клепачи… Лира преглътна тежко. Това, което блестеше в златистите дълбини, не беше страст. Мъже като него се увличаха по малки счетоводителки.

Тя пое дъх дълбоко и накъсано, прокарвайки език по сухите си устни. Тарик проследи движението, а погледът му се нажежи.

Добре. Това беше доста странно. Тя можеше да разбере горещината, която се надигаше в самата нея, но той? Защо? Да не би да харесваше фланеления плат или нещо такова?

— Добре. Тогава не е голяма работа. — Лира скръсти ръце на гърдите си само за да бъде сигурна, че той не може да види зърната й, изпъкнали под дрехата. — Просто ще се прибера вкъщи…

— Не и тази нощ. — Гласът му стана по-мрачен и по-дълбок. — Не е безопасно, докато охранителната ти система е изключена. Можеш да останеш тук или се обади на братята си. От теб зависи.

— Мога да се грижа за себе си. — Тя се изправи сковано, когато застана пред него.

Той стана от стола си. Внезапно започна да изглежда по-силен, по-широкоплещест, по-ожесточен, когато се намръщи към нея.

— Казах, че можеш да останеш тук или да се обадиш на братята си. Не съм ти давал никакви други възможности за избор. — В гласа му отекна ръмжене, а очите му сякаш светеха от арогантно намерение.