Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 158

— Ляво! — Следващият завой беше остър — почти скрит, докато пътят през главния каньон продължаваше. Беше също и по-бърз.

— Трябва да спечелим малко скорост — измърмори тя, пръстите й полетяха по клавиатурата, докато вадеше картите, които бе въвела в Райдъра през изминалата година. — Можем да излезем от тук — посочи към следващия завой. — Трябва да наберем малко скорост и да стигнем до този следващ набор от каньони — беше на почти двадесет и четири километра. — Ако стигнем до там, ще бъдем достатъчно близо до Броукен Бът, за да се обадим на Ланс.

— Ланс беше уведомен. По-добре копелето да бъде изправено на нокти.

Мегън се обърна и се взря в огледалото за обратно виждане, докато набираха скорост по извития път. Нещо не бе наред.

Райдърът зад тях беше в полезрението, но имаше и нещо друго отзад, прекалено близо.

— По-бързо — изръмжа Мегън. — Натисни проклетия педал до дупка или всички ние отиваме по дяволите. — Знаеше си, че трябваше да го убеди да й позволи да шофира.

Брейдън увеличи скоростта и изруга, когато стените на каньона остъргаха Райдъра, като преминаваха през него.

— Радарно прихващане — в прогрес — предупреди компютърът с проклетия си монотонен глас.

— Ще убия тези копелета! — изкрещя Брейдън.

— Не променяй курса. Тарик, имаш ли сигнални ракети? — попита рязко Мегън.

— Заредени са и са готови за стрелба — възкликна гласът от другата страна с ръмжене, показващо яростта, която Мегън усещаше да пулсира около нея.

Изстреляха се от каньона. Мегън осъзна начина, по който Брейдън натиска газта, когато компютърът предупреди за радарно прихващане. Светлините от задния Райдър осветиха нощта и миг по-късно ракетна експлозия разтърси стените на каньона.

Така се правеше, когато човек си служи с подлост. Последната ракета бе изстреляна преди прихващането, давайки малко време на хората на Тарик да подготвят отговора си. Беше близо. Следващата щеше да е още по-близо.

— Дръжте се. Дръжте се. — Мегън усети, че го казва секунда преди Райдъра да се наклони настрани. Сграбчи дръжката над главата си и изруга, когато автомобилът се удари, изправи се, след това се опря на един голям камък.

— Изтегляй се! Двигателят е ударен — нареди Брейдън и избута Мегън през вратата, която тя имаше само секунди да отвори.

— Слязохме. Да се размърдаме.

Той улови Мегън за ръката и я задърпа към един от по-малките завои, водещи обратно към каньона.

— Разпръснете се. Джонас е на по-малко от половин час път от нас. Той ще ни намери. Пълно разрешение — стреляйте, за да убивате.

Мегън извади пистолета от кобура, когато навлязоха в скалистия, обрасъл с храсти път, водещ обратно към каньона.

Зад тях избухна стрелба, докато тя се ослушваше за съобщение от Породите в слушалката на ухото си.

Усещаше вражеските войници в каньона, една дузина или повече, и някой, който изглежда наблюдаваше всичко. Той не правеше нищо, за да прикрие мислите си като войниците предишния ден. Този гледаше и мислеше. Преследваха нея. Нищо друго нямаше значение. Дали Породите с нея щяха да оцелеят или да умрат, не беше важно. Нейната смърт беше на първо място.