Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 157
Лора Лей
— Назад! — Мегън едва осъзнаваше, че почти крещи, когато долови неочакваната заповед да се изстрелва в мозъка й. — Имат ракети… Шибаняци! — Взривът разтърси Райдъра. Брейдън завъртя волана, ръмжейки, когато автомобилът зад тях се отклони и едва не се заби в тях, преди да се изправи.
— Опит за радарно прихващане — компютърният глас прозвуча в мига, в който три яростни изръмжавания на Породи отекнаха около нея.
И Мегън бе готова да се закълне, че връзката в ухото й е изпълнена със същия звук.
— Да, ръмженето ще помогне — извика към тях, опитвайки се да остане на мястото си, когато Брейдън започна да върти волана, докато компютърът продължаваше да предупреждава за опит за прихващане.
— Каньон отпред. — Мегън посочи завоя на картата. — Шестдесет метра. Има редица пътища през няколко каньона, които можем да използваме. Те ще спрат ракетите.
— Ракетно прицелване.
— Копелета. Къде, по дяволите, е този каньон, Мегън? — извика Брейдън.
— Наблизо. Ще успеем. — Тя се подготви за завоя и стисна зъби, когато Райдъра го взе на две гуми, само секунди преди попадението.
Ракетата избухна в стената на входа на каньона, когато автомобилите минаха през него.
— Пътят се стеснява — предупреди го Мегън, когато очилата за нощно виждане, които носеше, разкриха стените на каньона. — Радарът не показва никакви препятствия отпред. Това е всичко, което трябва да гледаме.
— Колко е дълъг този каньон? — изръмжа някакъв глас в ухото й. Той беше точно толкова опасен, колкото и този, който използваше Брейдън понякога. Чиста мъжка ярост и тестостерон.
— Осем километра, по-малко от три минути. Но това е пряк път. Няма начин да издържат, освен ако не минат през каньона, и с малко късмет, ще отидат полека по дяволите. — Жената погледна към непоколебимото лице на Брейдън. — Аз мога да карам по-бързо.
Той й хвърли поглед, изпълнен с крайно недоверие.
— Спомням си последното ти преследване, Мегън. Никакъв шанс!
Излязоха от каньона няколко минути по-късно. Мегън се наведе над клавиатурата, борейки се да останат една крачка пред копелетата, които ги гонеха, както и с психичните импулси, нахлуващи в мозъка й.
— Наляво. — Посочи напред към следващия каньон. — Мамка му, мисля, че използват сателитно проследяване с GPS. Притежават доста полезни джаджи, Брейдън.
— Колко далеч от града сме? — Той не откъсваше очи от тесния път, по който завиха, и бе принуден да забави скоростта, за да се движи в завоите.
— Този път отнема повече време, отколкото магистралата. Може да се забавим.
— Джонас ще ни намери, стига да стигнем града — озъби се един от Породите зад нея. — Просто ни дръж на една стъпка пред онези проклети ракети и ще оцелеем.
— Тарик, твоят Навигатор показва ли нещо? — извика внезапно Брейдън в микрофона.
Мегън му хвърли изненадан поглед. Навигатор?
Ако копелето зад тях караше Райдър Навигатор, тогава тя щеше да удари някого. Навигатор беше елитът, най-добрият от най-добрите, с пълни сателитни връзки и възможности за блокиране.
— Блокирането е извън строя — отговори Тарик. — И ние имаме вампир по петите.