Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 160

Внезапно над тях се разпръсна пръст и звукът от автоматична стрелба от противоположната страна на каньона я накара да се приведе и да хукне след Брейдън зад заслона от камъни.

Мъжът й направи знак да открие огън по посока на стрелбата. Когато тя вдигна оръжието си и започна да стреля, той се наведе и се хвърли към следващия заслон — едно дебело паднало дърво, разположено несигурно на ръба на каньона — и започна също да стреля.

Камъни и буци пръст експлодираха от двете й страни, докато тя търсеше посоката, от която идваха куршумите.

Гняв. Хладен и безмилостен. Нямаше нужда да се прицелва. Следващият й залп бе възнаграден с кратък вик от страна на врага, когато той падна в пропастта на каньона.

— Движение! — Позицията им беше разкрита и тя го знаеше.

Двамата се втурнаха към предната страна на каньона, насочвайки се към по-ниската част заради прикритието на пещерите, врязани в стените отдолу.

Когато изминаха последните сантиметри, Мегън застана на едно коляно и се протегна за информацията, от която се нуждаеше. Усети близостта на Брейдън, силата на собствената му концентрация, подхранваща нейната.

Дъхът й секна в същия миг, в който усети как Брейдън се напрегна.

— Много впечатляващо, Мегън. По-добра си, отколкото си представях, че можеш да бъдеш, като се има предвид как се криеш.

Младата жена се изправи и се обърна бавно, за да срещне смъртоносно студения поглед на Мак Кули. Човекът, когото баща й наричаше приятел.

Усети Брейдън зад себе си, копринените нишки на предупреждение се излъчваха от него и се вливаха в нея.

— Не исках да повярвам, че наистина си бил ти. — Мегън вдигна очилата от очите си, когато долови присъствието на един от войниците, придвижващ се към тях, за да ги прикрие отстрани.

Мак изглеждаше по-стар, отколкото си го спомняше, но все още беше в добра форма. Метър и седемдесет висок, със сребристо сива коса и студени, безмилостни сини очи. Очи, които тя винаги бе смятала, че излъчват съчувствие и топлина. Той се взираше в нея, а пистолетът, който носеше, бе насочен към гърдите й.

Погледът й се отклони настрани. Заместник Хосе Дженсън.

Предателството от страна на заместник-шерифа не би трябвало да я изненада.

— Да, наистина съм аз. — Усмивката на Мак беше зла, зъбите му проблеснаха, когато устните му се извиха саркастично. Тогава погледна към Брейдън.

— Трябваше да се досетя, че ще се омърсиш с него. Моят Койот тук ми каза, че може да усети миризмата на секс от километри. Колко жалко.

Мегън се заигра със спусъка на пистолета, който бе смъкнала отстрани до бедрото си, чудейки се дали ще успее да бъде достатъчно бърза да му пръсне сърцето, както стои там, с тази гадна усмивка на лицето си. Погледна отново към Хосе.

— Ланс ще те убие. — Ланс щеше да обвини себе си. Хосе се подсмихна, докато тя го гледаше предпазливо. Трябваше да се досети. Беше усетила насилието, излъчващо се от него, още откакто го бе видяла за първи път. Но не бе повярвала, че наистина може да се продаде.