Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 156
Лора Лей
Много задачи едновременно и ще се получи лошо, помисли си тя с гримаса, докато се стараеше да направи точно това, което Брейдън й бе казал — да задържи канала отворен, като същевременно започна да очертава най-добрия маршрут към града.
— Движат се и ни следят. Мамка му, знаех си, че трябва да взема заем за онзи готин малък радар и лазерни блокери, които видях миналия месец — извика Мегън, щом усети потока от информация в мозъка си.
— Заем? — Младата жена не обърна внимание на скептичния поглед, с който я стрелна Брейдън, както и хихиканията на двамата мъже зад нея.
— Със сигурност си мислиш, че фасадата на къщата ми прилича на лайно, защото съм мързелива. — Тя се засмя с чиста наслада. — Ще съм длъжник на местната банка, докато навърша осемдесет, Брейдън. Те финансират малките ми играчки.
Мегън включи радара на Райдъра и лазерния детектор и изруга, когато не показаха нищо.
— По дяволите, мразя, когато не играят честно. — Почука по екрана грубо, знаеше, че движещите се точки трябва да са там и изръмжа при мисълта, че са заглушили сигналите си.
Вдигна ръка към главата си и я разклати яростно. Имаше нужда от повече информация.
— Копелетата би трябвало да знаят честотите ми, за да блокират системите на Райдъра — оплака се тя, щом почувства, буквално почувства, един от войниците, когато те тръгнаха от най-близкия хребет в пустинята. — След нас са, проследяват местоположението ни и идват.
Жената удари бутона на таблото и започна да набира команди още преди клавиатурата да излезе напълно над скута й. На предното стъкло мигновено се показа сложна, ярка карта.
— Там, седем тире четири — отсече тя, когато дойде завоя. — Твое дясно. Там ще е по-трудно да ни проследят.
Напред нямаше нищо. Нито засади, нито чакащи. Чистотата на информацията беше обезпокоителна, почти позната.
— Можеш ли да вярваш на това, Мегън? — Брейдън завъртя рязко волана наляво и се насочи към по-хълмистата част на пустинята, към каньоните, кръстосващи района.
— Някой е отворен към мен. — Мегън продължаваше да въвежда информация на картата. — Информацията не е капан, но проклета да съм, ако знам причината. Не може да са чак толкова тъпи, колкото сочат действията им.
Може би тя бе по-силна. Младата жена прехапа яростно устни, обезпокоена от това колко бързо информацията заливаше мозъка й, без болка.
— Тарик е зад нас, следва ни отблизо. Той показва ли се на картата? — попита със заповеднически тон една от Породите, стоящи на задната седалка.
— Ако го отбележа на картата ни, и те ще го засекат.
— Какво ще кажеш за онези лоши момчета зад нас?
Другият изръмжа.
— Виждам следите от прах отзад.
— Само на автомобил. — Мегън продължаваше да почуква на клавиатурата, поддържайки връзката с другия Райдър защитена от всеки опит за проникване. — Знам какво правя.
Поне се надяваше, че знае. Беше изминало дълго време, откакто с чичо й Стивън и неговите военни приятели си бяха играли заедно. Докато тя поддържаше комуникационната връзка между двата автомобила ясна, едно внезапно изгарящо усещане на тила й накара очите й да се разширят.