Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 155

— Защо? — недоверие изпълни гласа й, когато той се завъртя на пети и тръгна към задната врата.

— Просто защото ми харесва да зачервявам голото ти дупе. — Брейдън се обърна бързо, улови я за врата, дръпна я към себе си за една кратка целувка, след това я пусна също толкова внезапно. — Готова ли си за парти, бейби?

— Да се позабавляваме.

Брейдън отвори бавно вратата, а очите му се присвиха, за да се адаптира към мрака почти перфектното му зрение.

ДНК-то, което притежаваше, му даваше зрение, превъзхождащо това на всеки нормален човек, то пронизваше тъмната, призрачна нощ.

— Готови ли сме? — Тарик застана от едната страна на вратата, петте Породи заедно с него бяха разположени на различни места близо до Райдърите.

— Престани да си играеш на бавачка с мен. — Мегън удари ръката на Брейдън. — Да се махаме от тук, преди онези да имат възможност да се размърдат. И, повярвай ми, те са готови за това.

Мегън ги усещаше. Не знаеше колко са, или къде са, но вибрациите се изливаха във въздуха.

— Магистралата или второстепенни пътища? — попита рязко Брейдън, когато започнаха да се движат, втурнаха се към автомобилите и скочиха през отворените врати бързо.

— Второстепенните пътища. — Магистралата беше изключена. Тя беше най-бързият и най-вероятният маршрут. И със сигурност бе добре охранявана. — Ако Кули е вкарал военен екип тук, най-добрият ни залог са черните пътища и без фарове. Дори един наемник не може да има по-хубави джаджи от моите. Депутатското заплащане е гадно, нали знаеш.

— Не е проблем. — Райдъра се стрелна от алеята и пое към пустинята, далеч от хълмовете, заобикалящи дома на Мегън от три страни.

— Сигурност — включена, GPS местоположение и проследяване — деактивирани.

— Тук. — Мегън докосна картата на екрана, очертавайки координатите на един от второстепенните пътища, които водеха към града. — Не е най-добрият, но е най-безопасен.

Пътят представляваше малко повече от прашна пътека, криволичещ между деретата и пещерите, които биха могли да осигурят лесна засада.

— Видели са ни да тръгваме обаче и няма да е много трудно да ни проследят с поглед — добави жената.

Можеше да ги почувства. Вратът я сърбеше и точно зад лявото си ухо чуваше леко, странно пращене в мозъка си, предвещаващо вълна от информация. Не бяха войници, а тежковъоръжени и добре платени наемници. Щяха да разполагат с джаджи.

Мегън тръсна глава и затегна щитовете, които придърпа от Брейдън, около съзнанието си, докато пулсът й започна да тупти във вените. Някой беше предал сенатора, но кой? И защо?

— Някой не е добър в блокирането. Получавам непознат прилив на информация, Брейдън — извика тя през воя на двигателя на Райдъра, когато Породата го форсира до максимална скорост.

— Дръж канала към него отворен, Мегън — излая той. — Няма значение дали е приятел или враг. Аз ще го блокирам да не може да дърпа информация, а ти извлечи от него толкова, колкото можеш.