Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 154

Точно преди да затвори, чу ругатнята на Ланс. Имаше само един изход от тази бъркотия. Сенаторът не би посмял да изпрати редовни войници в Броукен Бът — политическите последици биха били твърде тежки. Брейдън бе готов да се обзаложи, че мъжете в каньона преди няколко дни, са били дезертьори или част от личната армия на сенатора, съставена от тези, които бяха уволнени заради непочтеност или считани за прекалено избухливи за правителствените сили. Предполагаше, че не са нищо повече от наемници с военна подготовка.

Брейдън взе няколко мощни автоматични пушки и амуниции, след това погледна към Мегън, която продължаваше да се въоръжава. Един автоматичен пистолет беше пристегнат на хълбока й и един — на бедрото й. Раница, пълна с боеприпаси, полетя към Породата.

— Няма да може да поемем по главния път — заяви жената, затвори килера и се обърна към него. — Предлагам да тръгнем към Карлсбад, вместо към Броукен Бът. Те няма да очакват това.

— Броукен Бът е единственият ни вариант. Дори няма да стигнем до Карлсбад — не се съгласи Брейдън и изключи проследяващото устройство на мобилния си телефон, знаейки за аварийния сигнал, който ще се изпрати до Убежището. Ако имаше начин да стигнат до тях, Калън щеше да го направи. Той също така щеше незабавно да изолира военните съветници. Това ще е ясен сигнал за управлението, че защитата е била нарушена. Дотогава Брейдън щеше да предприеме активни мерки да защити хората тук.

— Карлсбад е военен пост — обслужващ и оперативен — посочи Мегън.

Мъжът поклати глава, след това я наклони любопитно, когато младата жена издърпа ризата си, разкопча я и затъкна две седемсантиметрови остриета в калъфи под дантелата на двете чашки на сутиена си.

— Очарователно. — Пенисът му потръпна при мисълта за оръжията, разположени толкова близо до интимната плът. — Напомни ми да не те вбесявам, когато си въоръжена и готова за действие.

Мегън го дари с кратка, порочна усмивка, а погледът й беше почти наелектризиран, докато закопчаваше отново ризата си.

— Струва ми се, че харесваш опасността малко повече, отколкото е здравословно — каза Брейдън, а в гласа му се долавяха весели нотки. И, по дяволите, ако мисълта за това не го накара да поиска просто да я събори на пода и да я чука, заради чистото удоволствие от това да бъде вътре в едно същество, изпълнено с такава невероятна смелост.

— А ти не? — Мегън изви вежди подигравателно. — Трябва да си наркоман, за да познаеш кой друг е такъв, Брейдън.

Това също беше вярно. Бяха обречени. Проклет да бъде, ако не бе намерил жена, която да обича приключенията и живота толкова, колкото и той. Не беше просто прилив на адреналин. Беше битка за онова, което бе правилно, да противопостави силата и интелигентността си срещу врага и да излезе победител. Не че беше спечелил всяка своя битка и знаеше, че смъртта може да се крие зад всяка врата. Но, за бога, щеше да умре свободен. А за свободата си струваше да умреш.

— Е, ако излезем живи от това, напомни ми да те напляскам отново. — Брейдън завърза бързо косата си с кожената лента, която носеше в джоба на дънките си, преди да я стрелне с една порочна усмивка.