Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 146

Мегън пусна щората, скръсти ръце под гърдите си и се обърна изцяло към него.

— Те ни наблюдават — тя го знаеше, можеше да го усети по лекото присвиване на стомаха си.

И той знаеше. Видя го в очите му. За негово щастие, не се опита да я излъже за това.

— През повечето време — кимна Брейдън. — Два от екипите, които доведох с мен, ги издирват. Извиках ги обратно близо до къщата за пълно наблюдение, докато Джонас пристигне. Не поемаме никакви рискове.

— Не се страхувам — увери го Мегън. — Но ги усещам. Сега ни гледат.

Тя не можеше да долови емоциите им, само едно усещане, че си наблюдаван, че си мишена.

— Моите хора ги очакват. — Той се премести от мястото до вратата, където стоеше, мина покрай кафеварката и извади две чаши от шкафа. — Трябва да се нахраним. Искам те в най-добрата ти форма тази вечер, както и преди да видиш онези снимки. Организмът ти действа по-бавно, когато си гладна.

Думите бяха изречени много спокойно. Но мъжът, който се движеше из кухнята й, не. Виждаше напрежението в раменете му, готовността на тялото му. Той беше в пълна бойна готовност.

Брейдън наля кафе, остави го на масата и махна на Мегън да седне, преди да се обърне отново към плота. Докато тя го гледаше и отпиваше от кафето си, той приготви набързо яйца, наденица и препечени филийки. Храненето премина мълчаливо, докато Мегън се опитваше да намери равновесие. Отново.

Можеше да се справи с опасността. Преследването предишния ден беше вълнуващо, въпреки риска от смърт. Да се изправи срещу враг, по-голям и по-силен от нея и да излезе победител, бе нещо, което правеше с лекота. Но сънят й бе въздействал със сила, по мощна от всичко, което бе изпитвала до сега. Мисълта, че някой, когото познава, може да убива толкова жестоко, я разкъсваше.

— Трябва да се преоблека. — Мегън бутна чинията си, доволна, че почти е изяла огромната порция, която Брейдън бе приготвил за нея.

— Върви. Първо си вземи душ. — Породата кимна към вратата. — Аз ще проведа още няколко телефонни разговора, а после ще прегледаме снимките, когато се върнеш долу.

— Ти се опитваш да ме предпазиш — въздъхна тя уморено, като се изправи на крака и го погледна, когато той се приближи до нея. Разгледа изражението му внимателно, когато той се протегна и пръстите му погалиха бузата й.

— Един различен вид предпазване — увери я нежно, гласът му пулсираше от емоция. — Мога да почувствам объркването ти. По дяволите, мога да го видя. И болката ти. Тя… — В погледа му проблесна леко объркване. — Тя ме засяга, Мегън. Бих убил, за да изтрия това, което виждам в очите ти. То разкъсва сърцето ми.

Той разкъсваше нейното сърце. Гърлото й се сви от емоцията в гласа му, от искреността. Връзката, която ги свързваше заедно, се задълбочаваше. Затягаше се. И вместо да побегне, както правеше в миналото си, Мегън не искаше нищо друго, освен да се отпусне в прегръдките му. Само още един път, преди съдбата да има възможност да го откъсне от нея.

Мисълта за това я ужасяваше.

Мегън кимна, без да проговори, и избяга. Имаше нужда от тишина. Искаше да се почувства сама, ненаблюдавана. Нуждаеше се от душ, защото най-сетне бе разбрала защо мъката на онази жена Порода, Ейми, бе толкова силна. И я нараняваше до дъното на душата й, защото ужасно се страхуваше, че не греши за лицето, което се материализира в спомените й.