Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 144

— Те са били наясно с това, че ти го усещаш — каза мъжът мрачно, когато влязоха в кухнята. — Можеш ли да се справиш с кафето? Аз ще включа лаптопа и ще се обадя на Джонас. Трябва да те заведем в Убежището незабавно, докато си спомниш с кого са били те. Не можем да поемаме повече рискове.

Мегън стисна зъби при мисълта за имението на Котките, но не каза нищо, само се насочи към кафеварката. Може би Брейдън беше прав. Не можеше да си спомни кой беше с Породите, но знаеше, че споменът ще се върне скоро. Можеше да го усети, неуловим, но все по-близък.

Кого беше видяла с тях? Мегън стисна зъби, докато се опитваше да си спомни кой беше там онази нощ. Спомняше си злото, което я докосна, отпечатъка от поквара и извратени желания.

Докато приготвяше кафето, младата жена чу Брейдън да говори по телефона, гласът му бе тих и овладян.

Въпреки шока, който сънят предизвикваше, Мегън усети вълна от топлина, която се плъзна по тялото й, докато го слушаше да говори. Реакцията й към него беше объркваща. Тя го искаше, без значение къде се намират или какво правят. Дали по време на отчаяно бягство, за да се спасят, или докато се бореше с арогантността му, нямаше значение. И въпреки че знаеше, че хормонът е причина донякъде за възбудата, която пулсираше вътре в нея, също така знаеше, че щеше да го желае така или иначе.

Щеше да го обича така или иначе.

Мегън замръзна при тази мисъл. Не искаше да си признае, че го обича. Той беше арогантен, горделив, по-голям от самия живот, от време на време, и я подлудяваше с измамната си ленивост и сух хумор. Но започваше да й влиза под кожата. По дяволите, той вече й бе влязъл под кожата, завладяваше цялото й същество. Не можеше да си представи живота без него.

— Ще стане късно, докато Джонас успее да дойде тук. Проклетият самолет е в Израел, където събират информация за няколко бивши лаборатории в Близкия изток. Той трябва да го повика обратно, след това да тръгне насам.

— Само един ли е самолетът? — Мегън мразеше отвратителното усещане във вътрешностите си, което усети, когато чу това.

— Единственият годен за действие — каза Брейдън грубо. — Другите са на мисии по-далеч. Не могат да бъдат извикани обратно. Освен това, дори и да го чакаме да се върне в Убежището и след това да тръгне насам, Джонас пак ще бъде по-бърз.

— Какво е приблизителното им време на пристигане? — Мегън гледаше как кафето започна да капе в каната.

— Към полунощ — изръмжа Породата. — Но, от друга страна, ти проспа по-голямата част от деня. Имаме три екипа извън къщата и достатъчно защита, докато той пристигне. Ще прегледаме снимките, ще намерим информацията, от която се нуждаем и ще бъдем готови, когато пристигне самолетът.

Няма проблем.

Мегън притисна ръка към корема си, надявайки се да укроти инстинктивния страх, надигащ се вътре в нея. Понякога това не означаваше нищо. Абсолютно нищо. Друг път… Не можеше да мисли за другите пъти. Не искаше. Не можеше да позволи да изгуби хладнокръвието си точно сега. Не и когато бяха толкова близо. Не и когато можеше да почувства отговорите, движещи се вътре в главата й.