Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 148

— С други думи — не — отговори дръзко Брейдън. — Ще ти одере кожата, когато научи.

— Връщаме се обратно с теб, когато Джонас пристигне довечера. Тя ще ми прости — в гласа му звучеше увереността на човек, обичан от съпругата си.

— Надявай се — изсумтя Брейдън. — Покривай къщата плътно до второ нареждане. Ако онези, които следят сградата направят движение, ще се нуждаем от петминутна преднина, ако е възможно.

— Ще се разгърнем и ще заемем пост над тях — гласът на Тарик стана твърд, когато командирът на Породите в него отново излезе на преден план. — Бъди в готовност при падането на нощта. Имам лошо предчувствие с напредване на времето.

Да, той също. Достатъчно, за да бъде близо до неподчинение на директната заповед на Джонас да не мърда, докато не пристигне самолетът.

— На свечеряване ще бъдем напълно подготвени за действие, ако е необходимо.

Брейдън въздъхна. Градът беше лоша позиция. Намесването на невинни хора в престрелката не беше разумно решение.

Затвори телефона и го прибра отново в калъфа му, след което тръгна нагоре по стълбите. Всяка стъпка го приближаваше към нишките от душевна болка, които усещаше, че се излъчват от половинката му.

Неговата половинка.

Господ го бе дарил с нещо толкова ценно, толкова чисто, и той се ужасяваше от това да го види разбито. Сега разбираше защо семейството на Мегън се събират около нея, борейки се да я защитят, да я предпазят злото на света да не я докосне.

Тя беше като пролетен повей на надежда. Беше нахлула в живота му, в сърцето му, и бе откраднала всеки шанс да се защити от нея.

Никога преди не бе смятал, че има слабост. Сега знаеше, че има. Никога не бе вярвал, че може да намери силата, от която се нуждае, извън себе си. Сега разбра, че е грешил. Мегън беше неговата слабост, но и неговата сила.

Брейдън отвори вратата на спалнята и се съблече безшумно, преди да тръгне към банята. Вратата не беше заключена и се отвори лесно, когато ръката му натисна бравата. Звукът на пуснатия душ би трябвало да заглуши риданията й. Миризмата на хлорираната вода би трябвало да прикрие соленото ухание на сълзите й. Но не беше така.

Мъжът пристъпи към ваната, дръпна завесата бавно и се втренчи в Мегън. Тя знаеше, че той е там.

Бореше се да възвърне самообладанието си, да овладее сълзите си, болката си.

— Съжалявам — гласът й беше дрезгав и го изуми със силата на емоциите, които се долавяха в него.

— За какво? — прошепна той, спря водата и я придърпа към себе си. Взе една кърпа от закачалката на стената и й помогна да прекрачи ваната. — За чувствата? Или за това, че си достатъчно силна да плачеш, когато другите не могат?

Той никога не бе плакал.

Младата жена погледна към него. Очите й със син цвят, дълбок като океаните, за които му напомняше, го гледаха от мургавото й лице. Мократа й копринена коса висеше по гърба й и почти докосваше ханша й. Брейдън започна да я подсушава бавно. Зави тъмните къдрици с друга кърпа, след това се зае да попие влагата по тялото й.