Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 147

Мак Кули. Най-добрият приятел на баща й. Насилникът на Ейми и най-вероятно, причината за смъртта й.

Деветнадесета глава

Брейдън усети, че Мегън плаче.

Той стоеше до кухненския плот, ръцете му се подпряха на ръба, а главата му се сведе, докато се бореше срещу стягането в гърдите си.

Тя бе разбила сърцето му и дори не го знаеше.

По дяволите, не си бе представял, че това може да се случи, но можеше да усети болката й. Не съществуваха щитове, нито блокове, достатъчно силни, за да му позволят да избяга от това. Точно както бе усетил въодушевлението й, триумфа й по време на преследването предишния ден, сега усещаше мъката й.

Никога не си бе позволявал да допусне в себе си емоциите на другите. Да остане изолиран, да задържи онази част от себе си незасегната бе наложително, ако искаше да оцелее в един свят, където котилото му бе унищожено пред очите му, и където покварата беше нещо нормално, а не необичайно.

Но не можеше да избяга от половинката си.

Какъвто и да е бил онзи сън, той бе такъв шок за съзнанието й, че възстановяването й от него сега отнемаше цялата й сила.

Брейдън бе доловил желанието й да избяга от него, нуждата от тишина, и й ги позволи. Ситуацията бе достатъчно трудна за нея, но сега, когато истината бе толкова близо, тя беше извадена от равновесие и не искаше да приеме истините, които й се разкриваха.

Сънищата на емпатите бяха доста редки. Без значение колко усилено се опитваха да блокират най-тъмните части на човешките мисли и страхове, никога не успяваха напълно. Поне не човеците емпати. Естествените щитове, с които бяха родени Породите, една учтивост от страна на животинската им ДНК, променяха правилата за някои от тях. Мегън не притежаваше нито един от тези естествени щитове. Сетивата й обаче ставаха все по-силни.

Тя бе усетила очите, които наблюдават къщата, докато се взира през прозореца, като се има предвид, че бе в благословено невежество за това. И Брейдън бе допуснал това невежество, сигурен, че то ще й послужи по-добре, за да се чувства тя удобно, а не — винаги нащрек.

Лицето на Породата се стегна, докато се бореше с желанието да отиде при нея. Но това бе обречена битка и той го знаеше. Можеше да се откаже от опитите си да я успокоява толкова, колкото да се откаже от дишането.

Извади мобилния си телефон от калъфа и бързо набра номера на безопасната линия на ръководителя на екипа отвън.

— Тарик — гласът, който дойде от другата страна на линията, беше изненада.

— Задникът ти трябваше да бъде във Файетвил. — Брейдън се усмихна. — Да държи половинката ти на топло. Тя знае ли, че си играеш?

Тарик се засмя. А смехът бе нещо, което рядко бе чувал от него, докато другият мъж не бе намерил своята половинка.

— Тя е жива и здрава, и със семейството й са в Убежището на гости на съпругите на Калън и Тайбър, докато братята координират действията си със силите за сигурност там.