Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 142

— Бих казал, че е така — гласът му бе пълен с неодобрение. — Ще се обадя утре на баща ти и ще му кажа да те провери…

— Не! — Тя трепна от страха в гласа си. Родителите й само щяха да се притеснят и да осъзнаят, че ги е лъгала за способността си да се справи със силата на нововъзникналите си таланти. — Добре съм, давам ви дума. Татко само ще се разтревожи. Знаете какви са с мама. Ще отида на лекар сутринта, обещавам. — В този момент би обещала всичко.

— Много добре — въздъхна той най-сетне примирено. — Но ще се обадя на доктора за по-сигурно. Да се уверя, че си се прегледала.

Мегън кимна с благодарност.

— Обещавам. — Пое дълбоко въздух и даде на Мак една уморена усмивка. — Просто съм изтощена. Сега отивам в стаята си.

— Разбира се. — Кимна той, очите му я гледаха топло. — Ще те наблюдавам докато вървиш надолу по коридора, за да съм сигурен, че няма да имаш по-нататъшни проблеми. Бъди внимателна, Мегън.

Тя кимна, преди да се обърне и да си тръгне.

Спомни си за мен… Мегън почти спря при настойчивостта, която разцепи главата й. Мисълта бе на някой друг, за частица от секундата, тя дори не бе сигурна, че я е почувствала.

Прехапа устни, уверена, че скоро ще изчезне. Вече се разсейваше, последна следа от усещане за тъга и мъка, преди да изчезне.

Когато мина един завой по коридора, Мегън спря шокирано.

Беше сигурна, че едно малко събитие в живота й не означава нищо. Един миг във времето. Съвпадение. Докато сънят не се измести и тя погледна нагоре и видя надупчения от куршуми СУВ в дерето, и младият мъж зад волана. Тогава в съзнанието й проблеснаха снимките от компютъра.

Марк и Ейми. Същата двойка, която бе видяла със сенатор Кули.

— Мегън, по дяволите, казах да се събудиш!

Мегън се събуди с въздишка, трепереща в ръцете на Брейдън, когато осъзна, че лежи в средата на пода на спалнята си, гола, трепереща от студ, и се взира в него шокирано.

Поемаше дъх тежко и на големи глътки, сякаш не й стигаше кислородът. Главата й се клатеше на раменете.

— Престани! — Мегън се опита да вдигна ръце и ги притисна към корема му, вместо към гърдите. Разтърсването спря и тя го погледна шокирано. — Какво правиш?

— Какво, по дяволите, правиш ти? — изръмжа Породата яростно. — Измъкна се от леглото, мърморейки за тренировки и изтощение, и започна да трепериш така, сякаш някой ти е изкарал въздуха. Едва успях да те хвана, преди да паднеш на пода.

Младата жена тръсна глава, опитвайки се да си спомни. Трябваше да си спомни съня. Прехапа устни, когато Брейдън я дръпна обратно към леглото и уви завивката около треперещото й тяло.

— Какво, по дяволите, сънува, Мегън?

Сънища. Не сън, а спомен. Тя се намръщи, когато в съзнанието й изникнаха несвързани картини.

— Не знам. — Мегън поклати глава и сложи ръка на челото си, докато картините се опитваха да се подредят.

Лица. Затворени. Очи. Мъртви очи. Без надежда. Без свобода.

Спомни си за мен.

Тя трепна, когато гласът отекна в главата й. Усещането, болката на животно, викът на млада жена.

Вдигна очи към Брейдън и видя загриженост в погледа му, когато той се наведе към нея, а дланите му започнаха да потриват ръцете й. Тя примигна шокирано.