Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 136

Ръцете му сграбчиха ханша й, задържайки я здраво неподвижна и той започна да се движи вътре в нея. Бавно, прекалено бавно. Сантиметър по сантиметър — Мегън почувства проникването — разтваряше я, потъваше в нея, докато резки вълни на болка и удоволствие започнаха да заливат нервните й окончания.

Изглеждаше, че ще продължи вечно — бавните, спокойни тласъци, които разтягаха тесния проход, я изпратиха във вихрушка от още по-голям екстаз. Докато Брейдън не спря — дишането му бе тежко, а ерекцията му бе на сантиметри от това да я изпълни изцяло.

— Аз съм твоята половинка — изръмжа той и с един последен тласък потъна до край, което я накара да изкрещи задъхано от силата на нахлуването му. Нямаше протести, когато мускулите на ануса й започнаха да стискат твърдата плът. Само удоволствие. Само екстаз.

— Ти ще следваш. Аз ще водя.

Мегън поклати глава отчаяно, мускулите й се свиваха около пулсиращата му ерекция, пронизваща тялото й.

— Ти ще следваш. Аз ще водя — изръмжа отново, дланта му се приземи на дупето й още веднъж.

Мегън трябваше да бъде ядосана. Би трябвало да беснее и да опитва всичко, за да избяга. Вместо това, тя скимтеше като жалък любовен роб, жаден за още.

— Почувствай ме, Мегън. — Брейдън се надвеси над нея, раздвижи бедрата си и се изтегли назад леко, преди да се гмурне в нея отново.

— Да… — Тя можеше само да се задъхва, да моли за още. О, Господи, това бе невероятно. Повече от невероятно.

Младата жена усети как косата й бива отместена от рамото, а после зъбите му я одраскват предупредително.

Брейдън щеше да я ухапе отново. Усещаше, че ще го направи.

Вместо това, той се изсмя, прокара зъби по плътта и облиза раничките, които вече бе причинил, като едновременно с това започна бавно да изтегля назад набъбналата си плът от ануса й.

Мегън пое дъх, изумена от усещанията, които я връхлитаха. Невероятно чувствителната плът изгаряше почти в екстаз, стискайки отдръпващата се ерекция. Жената изстена разочаровано. Не можеше да я остави сега.

Не можеше да се отдръпне.

Гърбът й се изви и от гърлото й се изтръгна вик. Силният тласък накара огненото удоволствие да прониже утробата и клитора й. Тя трепереше под Брейдън и се притискаше назад, вкарвайки го по-дълбоко.

— Аз водя, ти ще следваш — изръмжа в ухото й с дрезгав глас. — Дай ми обещание, Мегън, и аз ще ти дам облекчение. Мога да правя това в продължение на часове. Толкова дълго, колкото искаш. Колкото аз искам. Дупето ти е толкова горещо, така тясно — каза напевно.

Мегън знаеше, че ще се предаде. Пот капеше от челото й, покриваше тялото й. Усещаше как соковете й текат от вагината й, а нервите й бушуват от нуждата от оргазъм.

— Позволи ми да те водя, Мегън — гласът му я изкушаваше, дразнеше я. — Позволи ми да те водя в битка, както го правя тук. Нека ти покажа как… — Тласъците му станаха по-силни, разтърсиха сетивата й и удоволствието избухна в тялото й.

— Господи, да — изкрещя тя. — Копеле. Но, кълна се в бога, ако се опиташ постоянно да ме пазиш, ще те убия. Ще те убия, Брейдън.