Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 137

— Да те пазя? — изпъшка той, гласът му бе едно страстно, триумфално ръмжене. — Какво е това?

Това не беше предпазване. Беше доминиране в най-първичната му форма. Беше предявяване на претенция. Настояване за подчинение, на което тя нямаше друг избор, освен да отговори.

— Сега ми обещай. — Брейдън я държеше на ръба на оргазма, отказвайки да й позволи да полети. Тласъците му бяха дълбоки и отмерени.

— Обещавам, по дяволите — изкрещя Мегън, отчаянието се блъскаше в нея. — Сега го направи, проклет да си.

Брейдън протегна едната си ръка под нея, изви я между бедрата й и плъзна два пръста дълбоко в болезнената й вагина, докато се тласкаше силно и дълбоко в стегнатата хватка на ануса й.

Зад затворените й очи избухнаха звезди. Не, това не беше предпазване. Беше страст в най-дивата й форма. Беше вземане, даряване. Членът му пронизваше дупето й, а пръстите му обладаваха вагината й, тласкайки я по-високо, докато удоволствието не избухна през сетивата й.

Оргазмът я връхлетя. Тя се стегна около движещата се ерекция, стискаше я, милваше я, запратена далеч от реалността, тревогите и грижите, в един свят на светлина и екстаз.

Свят, който се състоеше само от Брейдън и от удоволствие.

— Добро момиче… Толкова горещо и сладко…

Мегън се завърна бавно на земята, трепереща под твърдото му тяло, докато той галеше корема й и шепнеше порочно в ухото й.

— Ще те убия — задъхваше се тя. — Честно, Брейдън. Мъртъв си. Веднага след като мога да се движа отново.

Простена дрезгаво, когато го усети да се изтегля. Той все още беше твърд, въпреки оргазма, който тя знаеше, че е помел и него. Беше почувствала проклетия шип, галещ вътрешността й и докарващ я до лудост, докато оргазмът я заливаше.

— Тогава просто ще трябва да направя така, че да не можеш да се движиш, докато промениш мнението си — гласът му бе ленив, в никакъв случай заситен, но доволен.

Мегън изсумтя при това изказване и се завъртя на леглото, за да го погледне, докато той изчезва в банята.

— Мислиш, че си голяма работа, а? — извика тя към другата стая. — Голямата яка Порода получава онова, което иска. — Дразнеше я, че беше толкова слаба срещу сексуалните импулси, които той пробуждаше в нея.

Мегън се загледа в тавана, докато слушаше водата да тече, леко смръщване изкриви лицето й при мисълта колко лесно се бе предала. Тя никога не се предаваше, освен ако сама не искаше. Осъзнаването, че в крайна сметка искаше онова, което Брейдън можеше да й даде, повече отколкото искаше свободата, която едва бе вкусила, беше объркващо.

— Ти не се отказваш от нищо, Мегън. — Главата й се извърна настрани и погледът й попадна на голото му, силно тяло, облегнато на вратата на банята.

Необлечен, той беше дяволски смущаващ. Дори повече, отколкото когато бе облечен. Здравите мускули се движеха под златистата плът, докато той стоеше пред нея като проклет бог на слънцето. Как природата се бе побъркала дотолкова, че да я чифтоса с това същество в другия край на стаята?

Той беше див и независим. Това беше в очите му, в позата на тялото му, в изражението му. Нямаше нищо сдържано в него, нищо опитомено. Не като нея. Бореща се да се скрие, да погребе мечтите си.