Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 135

Гледката пред очите й я зашемети. Ръката му се спусна отново, леката плесница изгори плътта й, а изражението му изгори съзнанието й. Решително. Толкова свирепо от страст, че открадна дъха й.

— Обещай, че ще следваш, Мегън. — Ръката му се плъзна по парещата плът, докато не стигна между бедрата й и обхвана женствеността й.

О, Господи, беше толкова изкушена. Но обещанието си беше обещание.

И щеше да направи всичко възможно да го спази. Това щеше да я погуби. Брейдън щеше да настоява да я защитава.

Мегън се обърна и зарови лице в завивката, когато усети как Брейдън разтваря полукълбата на дупето й и пръстите му се движат опасно близо до вече измъчения малък отвор там.

— Кажи го, Мегън — изръмжа мъжът и тя го почувства как проучва ануса. — Кажи ми, и ще ти дам това, от което се нуждаеш. В противен случай, ще направя онова, което аз искам.

Върхът на пръста му се притисна навътре и от устните й се откъсна дълъг, пронизителен вик. Не можеше да му даде толкова много власт. Това никога нямаше да стане.

Мегън поклати глава отчаяно. Със сигурност би могла да издържи. Той не би я наранил. Поне в това бе напълно сигурна.

Каквото и да правеше с нея, щеше да я остави обезумяла от удоволствие.

Мислите й се разпокъсаха в мига, в който усети пръстът му да се плъзва дълбоко, горещ и дълъг, в ануса й. Огненото удоволствие беше различно от всичко, което тя можеше да си представи.

Пръстът му беше хлъзгав, лубрикантът, който го покриваше охлаждаше прегрялата й плът. Но нищо не можеше да потуши пламъците, разгарящи се вътре в нея.

Усещанията, които я изпълваха, бяха повече от физически. Това беше повече от удоволствие. Когато коленичи пред него — с рамене, опрени на матрака и повдигна ханша си, подготвяйки се за нахлуването му, Мегън започна да разбира онова, което Брейдън искаше да почувства. Да разбере.

Подчинение.

Не слабост. Не защита или чувство на задушаващо ограничение. Това, което тя усети, я накара да полети стремглаво към представата за онова, което знаеше, че ще я промени завинаги.

Пляскането само я зареждаше. Резките, парващи удари на дланта на Брейдън я възбуждаха още повече, караха я да се издига по-високо. Примесваха се с удоволствието… Пръстите му галеха вагината й, потапяха се, изпълваха хлъзгавия отвор и я караха да крещи за оргазъм. Болката, леките плесници, пръстът, движещ се в ануса й — разтварящ я, подготвящ я — я докарваха до лудост.

— Точно така, бейби — дрезгавият му, напевен тон погали сетивата й, когато най-сетне Мегън усети върха на пениса му да докосва входа на дупето й вместо пръстите му.

Тя не можеше да повярва, че се притиска към него, отчаяно скимтене от желание звучеше от устните й, когато дебелата му плът започна да се притиска, разтягаше я, изгаряше я.

— О, Господи, Брейдън. Не мисля…

— Не мисли. — Дланта му се приземи на дупето й отново, когато почувства пламтящата главичка на пениса му да прониква в недокоснатия проход.

Очите й се разшириха, шок и болезнено удоволствие забушуваха в тялото й, докато ерекцията му продължаваше да потъва в нея. Нервни окончания, които никога не бе знаела, че притежава, пламнаха за живот, когато Брейдън изръмжа дрезгаво зад нея.