Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 134

— Брейдън… — Ръцете й стиснаха косата му, когато страхът бе заместен от едно ново измерение на удоволствието, препускащо в нея.

Брейдън спря, но пръстът му не се отмести.

— Моя — изръмжа отново. — Преди да приключим, Мегън, ще ми дадеш това обещание.

Че ще се подчинява? Че ще му позволи той да взема решения? Не мислеше така.

Мегън поклати глава отчаяно и дръпна косата му. Нуждаеше се от него, нуждаеше се от докосването, което щеше да я изпрати над ръба. Пръстите му се притиснаха към вагината й, тласкаха се силно и твърдо навътре, докато устата и езикът му извършваха своята магия върху клитора й. От това имаше нужда тя. Това искаше.

Пръстът му се върна в пулсиращите й дълбини, когато бедрата й се надигнаха от леглото, умоляващи за докосването му. Той ближеше, галеше, смучеше. Започна да се тласка леко и плитко вътре в нея, докато сетивата й не започнаха да горят неконтролируемо. Не можеше да понесе това.

— Проклет да си. Спри да ме измъчваш! — Мегън дръпна косата му.

— Обещай ми.

Младата жена се опита да изкрещи, но звукът, който излезе, приличаше по-скоро на молба, отколкото на проклятие.

Пръстът му отново се придвижи надолу и погали малкия, скрит отвор с нежни докосвания.

— Хайде, бейби. Обещай да ме следваш. Ние сме партньори, забрави ли? Аз водя, ти следваш.

И това е партньорство? Тя не мислеше така.

— Следвах — изпъшка задъхано. — Направих го, Брейдън. Знаеш го. Чаках, докато ти не отиде първи.

Брейдън изръмжа яростно и ухапа меките устни, които ближеше, изпращайки вълна от остро удоволствие, което разкъса утробата й, когато тя почувства пръстът му да се притиска към ануса й, разтваряйки тесния отвор.

— Лошо момиче — обвини я заплашително, главата му се наведе още по-надолу и езикът му се плъзна по-близо до жадната й вагина.

— О, Господи, да — изкрещя Мегън, когато той потъна във влажната вътрешност. В същия миг пръстът му прониза входа на дупето й. Разкъсаха я огън и удоволствие. Мегън не знаеше дали трябва да го моли да спре или да продължи.

Но с Брейдън, нямаше никаква възможност да се моли. Не можеше да стори нищо друго, освен да стене, изпълнена с отчаяние, с потребност да диша, да достигне върха, докато той подклаждаше удоволствието й и го издигаше до невероятни висини, принуждавайки всеки неин нерв да се подчини на жестокото му изтезание.

Това, което правеше с нея, беше опустошително и замъгляваше разума й.

— Обърни се — дрезгавата заповед прониза сетивата й, а съзнанието й бе залято от образи, глад и желания.

Мегън изскимтя, когато Брейдън я завъртя, издърпа ханша й нагоре и натисна коленете й под тялото й. Дланта му се приземи на дупето й, парващият огън се смеси с удоволствието и я възбуди още повече. Ръцете й се свиха в юмруци, смачквайки плата на завивката.

— За какво беше това, по дяволите? — попита задъхано, завъртайки глава, за да го погледне гневно през рамо.