Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 138

— Как разбра това? — Мегън се изправи от леглото и придърпа халата върху голото си тяло, въпреки намръщването, което набразди челото на Брейдън при това действие.

— Защото те харесвам дива. — Мъжът се изправи и тръгна бавно към нея, още твърдият му пенис блестеше от водата. — Защото няма да ти отнема нищо. Нито свободата ти, нито правото ти на избор. Но ще разбера силните и слабите ти страни. Трябва, в противен случай няма да може да има доверие между нас като партньори.

Партньори. При тази дума през тялото й премина тръпка. В действителност никога не бе имала партньор, само няколко много близки приятели, които едва не бе погубила.

Мегън стисна зъби, припомняйки си тренировъчната мисия по време на последната година в Академията. Беше катастрофа, единственото й спасение бе фактът, че никой не бе разбрал колко ужасно се бе объркала.

Непреодолимата ярост и омраза на извършителя, я бяха смразили, блокирали разума й, изпълвайки го с болка, когато престъпника се бе плъзнал покрай мрежата, която бяха поставили за него. Катастрофата бе почти фатална и тогава Мегън се бе заклела, че това никога няма да се случи отново.

— Мегън… — Брейдън пристъпи по-близо, без да обръща внимание, когато тя се отдръпна от него, изражението му бе спокойно, хладнокръвно. Мразеше това изражение. То означаваше, че е решил нещо и тя ще се съгласи така или иначе с него.

— Трябва да помисля… — младата жена пое дълбоко и силно дъх, когато той я прикова към стената, топлината на тялото му сякаш се обви около нея, когато притисна ръце към гърдите му протестиращо.

Поне се опита да убеди себе си, че е протестиращо. Щеше да го отблъсне… само след минута.

— Мисленето само ще те вкара в беда — изсумтя той отново. — Виждал съм те, когато започнеш да мислиш. Получаваш странни идеи.

— Например? — Това я изненада. Идеите й винаги й изглеждаха напълно разумни.

— Например да се прицелиш в пениса ми в онзи каньон — изръмжа Брейдън, а погледът му проблесна от веселие. — Лошо момиче. Можеше да стреляш по невнимание.

Той се притисна съм нея, свивайки леко коленете си. Дланите му уловиха дупето й и я повдигнаха по-близо до твърдата, гореща плът. Халатът й се разтвори, предоставяйки му идеален достъп до тялото й, а пенисът му се плъзна по хлъзгавата, чувствителна плът на женствеността й.

— Знаех какво правя — изпъшка тя, усещайки как коленете й омекват, когато главичката на члена му разтвори нежните гънки.

— Разбира се, че си знаела — отвърна напевно Породата, като сведе глава и позволи на устните си да погалят челюстта й.

— А може би не съм. — Главата й падна назад на стената и една подигравателна усмивка изви устните й. — Но след като помисля, може би е трябвало да стрелям… О, Господи… Брейдън!

Страстният, силен тласък в хлъзгавите дълбини на вагината й, изпрати тръпки на реакция по гръбнака й.

Той се заби дълбоко в нея, главичката на пениса му погали чувствено входа на утробата й, когато бедрата му се извиха към нея.