Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 129

Брейдън погледна към нея през всекидневната и видя умората и изтощението, налегнали тялото й. Тя трябваше да се сгуши в леглото си под всички онези пухкави одеяла и да спи толкова дълго, колкото той може да й позволи. Но Брейдън знаеше, че сънят ще трябва да дойде по-късно.

— Трябва да почиваш — изръмжа Породата. — Напрягаш се прекалено много.

— Това не се ли отнася и за теб? — попита го тя с престорена сладост. — Ти би могъл да даваш уроци по инат, Брейдън.

Тази нощ щеше да й покаже, какви уроци може да дава, само дето нямаше да са по инат. А по подчинение. Да научи цената, която трябва да бъде платена, когато възбужда животното, което се криеше точно под тънкия слой човечност. Да му се подчинява.

Коремът му се стегна, всъщност се усука от болка при спомена за съзнателното неподчинение, когато той й нареди да остане скрита при скалите. Брейдън искаше да направи нещо повече от това да провери ситуацията — да извади от строя войниците, ако е възможно, ако сигурността го позволява, след това да се върне за нея.

Нямаше представа как ще реагира тя в подобна ситуация, или какво точно показват досиетата от обучението й в Академията.

Ако се бяха забавили дори секунда повече, преди да достигнат до прикритието на Райдъра, тя можеше да бъде сериозно наранена или заловена от врага.

Мегън бе рискувала не само собствения си живот, но и неговото психично здраве. Нямаше да позволи това да се случи отново.

— Защо се взираш в мен по този начин? — неподчинението в гласа й накара животното вътре в него да полудее.

— Ти не ми се подчини днес, Мегън — в тона му имаше опасен тътен. — Преди да успея да преценя силните и слабите ти страни, ти не се подчини, поставяйки в опасност не само моя живот, но и твоя собствен.

— Все още си ядосан за това? — Мегън го погледна невярващо. — О, наистина, Брейдън. Не е ли време да го преодолееш? Знаех какво правя.

— Но аз не — посочи той, гласът му беше мек, с изключение на дрезгавия тътен точно под думите му. — Нямах представа какво правиш или на какво си способна. Казах ти да не мърдаш, половинке.

Очите й се присвиха в отговор на репликата му.

— Аз не съм кученце, на което да нареждаш, Брейдън — информира го хладно. — Но това не е най-належащият ни проблем. Трябва да се обърне внимание на твоя глупав хормон.

Това беше прекалено. По-раншното й неподчинение бе преминало границите, които Породата не знаеше, че съществуват за него. А сега и това.

Преди Мегън да успее да направи друго, освен да ахне, Брейдън се оказа пред нея. Пръстите на едната му ръка уловиха косата й и яростно издърпаха главата й назад, лицето му се сведе и устните му се впиха в нейните.

Брейдън позволи на езика си едно бързо близване по устните й, преди да ги раздели насилствено. Тогава проникна дълбоко в устата й и се обви около нейния език, когато усети устните й да се стягат около него и чу възбудения й стон.