Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 128

— Да. — Тя се бореше да запази ума си празен, а емоциите — под контрол. Правеше това от години, от толкова дълго време, че никой не бе способен да я уплаши, допреди Джонас. — Разбрах.

— Много добре.

Елиана го проследи как се изправи на крака с едно силно, плавно движение, едновременно грациозно и опасно, и тръгна отново към пилотската кабина. Когато тънкият панел между двете помещения се затвори с плъзгане, тя пое дълбоко дъх. Той искаше резултати, но не повече, отколкото тя. Това можеше да предопредели разликата между нейната свобода и собственото й унищожение.

Разгонването не можеше да остане скрито задълго и тя знаеше, че това безпокои Кабинета на Породите. След като изтече информацията за повишения имунитет и сетивни способности на половинките, които не са Породи, и съмненията за забавяне на стареенето, общественото мнение можеше да се обърне срещу тях с насилие, което Убежището можеше да не преживее.

Докато Породите представяха себе си като слаби, неспособни да се борят срещу злия Съвет и обществото Пурист, светът щеше да гледа благосклонно на тях. Те не бяха опасност или заплаха. Но след като истината излезе наяве, само Бог знаеше какво ще се случи.

Въпреки че водеха една изгубена битка. Сред журналистите вече се зараждаше съмнение. За почти десет години, нито Калън Лайънс, нито неговата половинка Меринъс, показваха признаци на стареене. Белегът на чифтосването на раменете на половинките бе виждан няколко пъти и различните учени коментираха това. Няколко от учените на Съвета, заловени по време на спасяването на Породите, когато новината се появи за първи път, бяха разкрили подозренията си относно чифтосването, въпреки че никой не знаеше цялата истина за това.

В момента, Убежището бе единственото им сигурно място. Старото аристократично южняшко имение бе заобиколено от няколко стотици акра залесени площи и осигуряваше на Породите стабилно, безопасно убежище. Те стояха в собствената си територия, вместо да изпълняват задачите, за които военните или законодателните власти ги търсеха, и рядко се смесваха с обществото. Въпреки че Елиана знаеше, че това няма да продължи много дълго.

След като Породите се приспособяха към свободата и техните тела и умове бъдат излекувани от жестокостите, причинени им в лабораториите, те щяха да се раздвижат. Такава бе природата на звяра. Нуждата да разшири хоризонтите си, да се обвързва, да се чифтосва, да образува свой Прайд.

Тогава щяха да започнат истинските битки. И именно от тези битки се страхуваше Елиана. Борбата за оцеляване изглеждаше като детска игра в сравнение с онова, което се боеше, че предстои.

Седемнадесета глава

Брейдън винаги бе смятал себе си за повече човек, отколкото животно. В състояние да мисли, преди да действа. С ясно съзнание. Спокоен. Стегнат. Докато не срещна Мегън. Инстинктът бе взел превес от мига, в който спря очите си на нея. Осъзнаването на тялото му бе мигновено. Ерекцията, която изпълни дънките му в този миг, беше нещо много тревожно. Инстинктите, надигащи се вътре в него сега, бяха примитивни. И също както ухапването на рамото й след нападението, неконтролируеми. Той нямаше желание да ги контролира. Що се отнася до Мегън и глада му към нея, той откри, че няма воля да се съпротивлява.