Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 127

— Защо? — дори гласът му бе опасен.

— Той е един от малкото, чиято лъвска ДНК е по-силна, отколкото учените очакваха. — Жената сви рамене. — Това е една от причините да е успял да избегне по-тежките наказания в лабораториите и да достигне по-висок статус на убиец, както добре знаеш. Предполагам, това би обяснило защо хормонът е по-мощен. Има смисъл.

Ръмженето, което отекна в гърдите на Джонас беше ужасяващо за слушане. Това не бе нормален звук на недоволство, който един мъжки лъв може да издаде. Но от кого бе разстроен — от нея или от Брейдън?

Най-вероятно от нея, изглеждаше особено съсредоточен върху нея напоследък.

— Не се преструвай на тъпа, Елиана — изръмжа той, показвайки резците си заплашително. — Защо ще иска да я хапе по този начин? Брейдън действа по инстинкт, мога да усетя това и сам. Но защо?

Тя се втренчи в него замислено.

— Не знам, освен ако хормонът и собствените му инстинкти се опитват да преодолеят противозачатъчните. При предишните човешки половинки генетичните различия след зачеването са довели до по-висок имунитет и способности за излекуване. Това може да бъде някакво примитивно балансиране. Един от начините за осигуряване на зачеване или хормоналният баланс, който ще позволи това оздравяване и по-висок имунитет. Подозирам, че е последното. Мегън вече показва по-висока сетивна чувствителност. Слух, зрение. Предполагам, че това е един от малките трикове на природата, за да гарантира, че половинката му има всички предимства да се бие до него.

И другите хора биха били заинтересовани да научат това.

Елиана осъзнаваше много добре опасността, в която би могло това да постави половинката на Брейдън. Досега чифтосаните двойки стояха в Убежището за своя собствена безопасност и за да дадат възможност да бъдат направени огромен набор от изследвания, необходими за проучването на феномена чифтосване.

Брейдън и Мегън никога нямаше да останат в Убежището.

Брейдън беше буен като вятъра, както винаги бе бил. И изглежда неговата половинка не се различаваше по нищо от него.

— Имаме нужда от нея в Убежището. Цената е без значение — информира я Джонас хладно, гневът му очевидно бе насочен към Брейдън, не към нея.

— Тя няма да дойде. — Елиана бе сигурна в това.

Някои Породи бяха такива. Лишаването от свобода само ги правеше по-опасни, по-избухливи. Това бе една от причините, поради които някои от най-добрите им бойци бяха загинали в лабораториите.

Съветът не бе в състояние да ги контролира.

Елиана се смяташе за способен боец, интелигентна, силна жена. Но Джонас я ужасяваше.

— Искам тези резултати бързо — каза той тихо, гласът му бе студен, повелителен, докато я гледаше със зловещите си, сребристи очи. — Много бързо, Елиана. Ясно ли е?