Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 126

— Двамата сме способни и сами да се справим отлично. — Мегън се намръщи заради ловкото мъчение. — Няма да се затрудним, ще се справим без проблеми.

— Много добре. — Докторката наклони глава в леко, подигравателно кимване. — Ще те оставя на мира, за да се поуспокои половинката ти. Джонас доста добре умее да пробужда гнева му.

Раменете на Мегън увиснаха.

— Да, чух ги.

Елиана я стрелна с дискретен, проучващ поглед, преди да свие устни и да тръгне към вратата.

— Тогава те оставям на неговите грижи — каза тя отново. — Ако имаш нужда от мен, Брейдън само трябва да се свърже с Джонас и аз веднага ще дойда. Въпреки че е препоръчително да дойдете в Убежището. — Жената улови дръжката на вратата, погледна през рамо и прониза Мегън недоволно. — Това може да означава повече от само твоя живот. Може да повлияе и на останалите също.

— Елиана… — Мегън запази гласа си тих, когато докторката спря на вратата. — Активността на хормона в шипа…

— Да? — Докторът я погледна тихо и спокойно.

— Може би… — Тя прочисти гърлото си. — Може би е различна, ако е предаден по различен начин. — Усети как по лицето й плъзва топлина. По дяволите, беше трудно. — Вместо вагинално, имам предвид.

— Орално? — Очите на Елиана се присвиха, когато Мегън кимна рязко. — По някаква причина — продължи тя, — докладите, които имаме от чифтосаните двойки показват, че мъжете не си позволяват еякулация по време на орален секс.

Мегън се покашля отново.

— Може би Брейдън просто е странен.

Толкова за неудобството. Да каже на тази жена за удоволствията, които двамата с Брейдън споделяха, не беше лесно.

— Благодаря ти, Мегън. — Докторката позволи на мимолетна усмивка да премине по устните й. — Ще добавя това в личните си бележки, за да проведа допълнително изследване. Но все още имам нужда от теб в Убежището възможно най-скоро. За твоята собствена безопасност, ако не друго.

С тази уклончива забележка, тя завъртя дръжката на вратата и излезе от стаята. Сега Мегън трябваше да се отърве от семейството си.

Хеликоптерът се издигна над пустинята, двигателите му бяха приглушени, когато закръжи за секунда, преди да поеме обратно към имението във Вирджиния. Елиана седеше отзад, чантата й с кръв, сперма и проби от слюнка, беше внимателно закопчана в едно отделение за съхранение до нея. Матова лампа осветяваше вътрешността отгоре и хвърляше сенки по пода, когато Джонас излезе от пилотската кабина и седна лениво срещу жената.

— Хормоналните промени са много по-видими при нея. Брейдън не е губил времето си да я маркира.

Елиана срещна напрегнатите очи на Джонас. Те бяха призрачни. Не, бяха дяволски страшни.

— Не мога да бъда сигурна без подходящите изследвания — въздъхна тя примирено. — Но всички доказателства клонят към това. Ухапванията, които той й е нанесъл, може би имат много общо с това. Те са достатъчно близо до югуларната вена, за да се гарантира, че хормонът е предаден директно в кръвта. Слухът й е по-остър, както и способността й да оздравява. Ще знам повече, когато получа пробите от лабораторията, но предполагам, че хормонът, който Брейдън носи, е по-мощен от нормалното.