Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 125

Очите на Мегън се разшириха и тя преглътна тежко.

— Той се съдържа и в спермата ли? — Представата за нея на колене, а пенисът на Брейдън се излива силно в устата й, проблесна пред очите й.

— Нивото на хормона всъщност е много по-високо там.

Докторката кимна и затвори чантата, в която държеше пробите и започна да събира инструментите си за мъчения.

— Особено в шипа. Силата на хормона там е невероятно висока от няколкото проби, с които успяхме да се сдобием. — Краткият, подигравателен смях, който издаде докторката, когато Мегън я погледна, беше леко горчив. — Почти е невъзможно да се вземат проби от шипа. Имахме късмет с Меринъс, веднъж. Хормонът се движи толкова бързо в утробата, че е почти невъзможно да се получи проба. По някаква причина, шипът се появява само когато е във вагината — тя сви рамене философски. — Това е предизвикателството в професията ми, предполагам.

Мегън предпочете да замълчи. Нямаше начин да разкаже за оралната доза сперма, която бе получила. С нейния късмет, щеше да бъде завлечена в Убежището толкова бързо, че главата й ще се замая, както и тази на Брейдън. Не искаше да има нищо общо с Убежището точно сега, въпреки вината, която я изпълваше. Породите заслужаваха свободата си и заслужаваха да знаят повече за онова, което природата им бе дала. Но тя знаеше, че опасността около нея само ще се засили, ако не се разреши проблемът сега.

Мегън прочисти гърлото си предпазливо.

— Е, може би ще имате късмет един от тези дни.

— Можем само да се надяваме — изсумтя докторката. — Дотогава ще правим най-доброто, на което сме способни. Един ден ще разберем всичко.

Мегън кимна с това, което считаше за впечатляваща сериозност. Усещаше как предателска червенина се надига под кожата й и знаеше, че докторката, като проклета Порода, няма да има абсолютно никакви проблеми…

— Това наистина ще помогне, скъпа моя, ако поне ми дадеш информацията, от която се нуждая. — Елиана й хвърли поглед с крайчеца на окото си, като се наведе над чантата и се заигра със закопчалката. — Аз знам как да си държа устата затворена в интерес на науката, да знаеш.

Мамка му.

Мегън отвори широко очи.

— Казах ти всичко, което знам — даде дума тя, докато се бореше с предателските признаци на лъжата.

— Нищо повече? — Елиана изви вежди любопитно. — Странно, като започнахме да говорим за шипа и нивата на хормона, пулсът ти скочи до небесата. Брейдън някога споменавал ли ти е, че увъртанията имат миризма?

— Всъщност каза, че лъжата има — отвърна Мегън спокойно.

Елиана се усмихна свенливо.

— Може да се каже, че отричането има много форми — посочи тя. — Както и лъжите. И ароматът се променя при всяка. Можеш да пазиш тайните си само толкова дълго, Мегън. В крайна сметка, ще трябва да се изправиш пред последиците от разгонването и въздействията му върху твоето тяло. Като криеш от мен информацията за случилото се, няма да помогнеш на никого и чисто и просто ще ни затрудниш, и няма да можем да помогнем на теб и на Брейдън.