Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 123

— Ние никога не сме се борили, Джонас — каза тихо и замислено. — Сблъсквали сме се един или два пъти, но никога не сме се карали наистина. Не го предизвиквай сега.

Напрежението се сгъсти между тях. Джонас бе негов началник. През по-голяма част от времето, Брейдън си вършеше работата и обикновено се съгласяваше с него за това как трябва да бъде свършено нещо. Досега.

— Кажи ми какво става, човече. — Тътнещото ръмжене в гърлото му бе нещо, което той изглежда вече правеше често.

Нещо, което бе правил рядко преди. Мегън не му оказваше добро влияние.

— И ми кажи веднага.

Джонас въздъхна тежко.

— Не сме сигурни, Брейдън. Прекалено много неща все още не са ни известни. Ухапването по рамото освобождава хормона в тялото на половинката по-бързо. Не знаем много, за момента това е всичко. Но учените на Съвета също го знаят. Умират да сложат ръце върху някоя половинка на Порода. И ще го направят, рано или късно.

Тогава значи ги тестваха. Войниците, които ги нападнаха, бяха изпратени от Съвета, Брейдън не се съмняваше в това. Но сега започваше да подозира, че смъртта на Мегън не е всичко, което те искаха. Бяха предположили чифтосване, би било невъзможно да не са, ако са били информирани за тази възможност.

Опитваха се да видят дали половинките са по-ефективни, дали способностите на Мегън са по-силни в негово присъствие, дали тя може да бъде използвана срещу него и обратното. Това бе начинът, по който работи Съветът по генетика. Те проучваха всяка сила и слабост, тестваха и измъчваха, докато обектите умираха, или просто ставаха прекалено вцепенени, за да ги е грижа дали са мъртви или не.

Което означаваше, че залозите са вдигнати, както и опасността.

Доктор Елиана Морей беше Порода с тъмнокафяви очи и къса кестенява коса. Беше висока, почти метър и осемдесет, със състрадателно изражение и твърд като стомана глас, когато нещата не се развиваха по нейния начин. Но въпреки симпатичния й вид, тя караше Мегън да се чувства неудобно.

— Имам нужда да си в Убежището — каза докторката, когато взе последния флакон кръв и го прибра в чантата си. — Скоро пробите няма да бъдат достатъчни. Трябва да следим внимателно признаците на разгонването и да ги сравним с останалите.

Убежището не беше място, в което Мегън искаше да се затвори. Беше гледала репортажите за силно охраняваното имение на Породите, база създадена за нуждите им, и не мислеше да се крие там. Не можеше да се справи с това да бъде наблюдавана по този начин, ден след ден, знаейки, че в момента, в който излезе от онези порти, неизвестен брой хора ще я фотографират, профилират и ще се опитват да определят нейните слабости, както журналистите често правеха с Породите и техните съпруги.

— Всичко е наред. — Мегън потърка ръката си, преди да стане от леглото и да тръгне вдървено към робата, която бе оставила върху стола. — Тук съм добре.

Тя живееше за приключенията. Сдържа усмивката си, оценявайки чистото веселие от гонитбата по-рано и мисълта, че без значение колко близо бяха преследвачите им, те бяха спечелили.