Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 121

— Може да бъде скрит в някоя от стотиците пещери. — Джонас пристъпи по-близо, сребристите му очи изглеждаха дяволски странно в тъмнината. Какво, по дяволите, беше той, все пак? Миришеше като лъв, но определено не действаше като такъв.

— Не ми харесва това, Джонас. Тези не бяха Койоти, бяха обучени като войници от Специалните части и бяха едни от най-добрите, срещу които съм се изправял. Имаха оръжия и превозни средства в засада на място, на което нямаха представа кога ще отидем. Знаеха маршрута, който ще поемем и Мегън се кълне, че само семейството й би могло да знае за него. А аз не мога да повярвам, че Ланс ще се опита да я нарани. По никакъв начин.

— Джейкъбс не е под подозрение — Джонас потвърди собствените си мисли. — Обаче съм съгласен с по-ранната ти преценка. Има и нещо друго тук, но проклет да съм, ако мога да го разбера.

Нито пък той. Брейдън бе преглеждал информацията отново и отново, но все още не бе намерил отговора. Би било по-лесно да отстранят Мегън по стотици различни начини. Защо чакаха? Защо атакуваха каньона, когато би било много по-ефективно да го направят по пътя натам? Едва ли не изглеждаше така, сякаш ги тестват. Сякаш Мегън е била тествана. Но за какво?

— Тя трябва да отиде в Убежището, Брейдън. — Гласът на другия мъж беше спокоен, твърд. — Може да не оцелее при следваща атака.

Брейдън подпря лакти на коленете си и се взря в тъмното стъкло на бутилката, която държеше. Хеликоптерът беше на малко разстояние от къщата, докато няколко екипа от Котешки породи наблюдаваха безшумно периметъра. Той ги усещаше в мрака, следящи къщата и тези вътре в нея.

Беше като в Убежището. Калън и неговите хора правеха всичко възможно да запазят планината повече като рай, отколкото като имение, но бдителността на Породите и готовността им да действат можеше да бъде усетена по всяко време на деня или нощта. Никой не се отпускаше, никой не забравяше факта, че Съветът по генетика и обществата Пурист работят срещу тях и само чакат някой да допусне и най-малка слабост в защитата им.

Не беше затвор, но, по дяволите, ако не се чувстваше затворен там. За Мегън щеше да бъде по-лошо. Беше я видял вчера. За първи път, откакто бе нахлула стремглаво в живота му, той наистина я бе видял. Очите й сияеха, бурният огън на битката пламтеше в тях. Тя живееше за приключенията. Обичаше битката, препускащия адреналин, победата.

Точно както и той.

И беше видял нещо друго, нещо, което бе осъзнал едва през последните няколко часа. Мегън имаше подходящите щитове, тези, които държат вредните въздействия и позволяваха на информацията да премине. Днес ги бе използвала инстинктивно, препускайки през планината като безразсъден дявол от ада, инстинктивно завъртайки волана, управлявайки безпрепятствено през най-лошата стрелба, както и през естествените препятствия. С малко тренировки, тя щеше да се научи да използва тези щитове, както и дарбите си, със смъртоносна ефективност. Можеше да стане идеалния партньор, щеше да бъде перфектната половинка. Но никога нямаше да оцелее в Убежището.