Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 122

Брейдън надигна бирата си и я допи лениво, преди да завърти бутилката между пръстите си.

— Тя няма да отиде — каза най-сетне тихо.

— Или ти няма да й позволиш? — попита Джонас с мрачен глас. — Тя ще умре в тази пустиня, Брейдън, и ти ще си отидеш с нея. Позволи й да направи избор.

— Мислиш ли, че не я познавам, Джонас? — Той сдържа гласа си нисък, потискайки гнева, който другият мъж би поставил под въпрос, и се опита да си припомни, че работата на Джонас е да защитава общността на Породите като цяло. Мегън беше половинката на Брейдън. Способна да роди в бъдеще. Това определено щеше да попадне под защита.

— Смятам, че не мислиш това — каза Джонас внимателно.

Брейдън долови лека нотка на забавление в коментара му. Това не бе първият път, когато бе обвиняван в подобно нещо.

— Ще я попитам. — Дължеше й го.

Опипа синината на окото си. По дяволите, едва ли не се страхуваше да не й даде избор. Дори когато трепереше на краката си, тази жена притежаваше силен удар.

— Не я питай, Брейдън. — Гласът на Джонас се втвърди. — Завържи я и напъхай задника й, както и своя, в хеликоптера. Ще разберем това по друг начин. Дръж я в безопасност.

Брейдън завъртя бутилката между дланите си, преди да обърне глава и да погледне другия мъж. Беше ли егоист? Дали неговата нужда да бъде свободен надхвърляше нуждата да защити половинката си? Жена си?

— Брейдън, те ще я убият. — Гласът на Джонас вече беше по-суров, по-решителен.

— Казах, че ще я попитам. — Той се облегна на къщата и се взря в нощта. — Не можеш да кажеш на една жена просто така да не прави нищо, Джонас — изсумтя Брейдън. — Тя ще ти отреже топките и ще ти ги хвърли в лицето.

Поклати глава при тази мисъл. Мегън го докарваше до лудост, възбуждаше го толкова силно, че той щеше да умре, ако тя не го стопли. Бог да му е на помощ, тя стопляше всяко ъгълче на душата му и той дори не го бе осъзнал, докато онзи шибан Райдър не бе полетял и копелетата с мотоциклетите не бяха открили огън по беззащитния автомобил.

Беше се хвърлил към първото копеле, счупвайки врата му, преди да скочи към второто. Ярост кипеше в кръвта му, червена мъгла от гняв, различен от всичко, което някога бе изпитвал, се обви около него.

Докато убиваше втория, Мегън се бе измъкнала от проклетия Райдър и гледаше към него замаяна. Олюляваше се на краката си, но беше жива. А той я бе ухапал.

Брейдън поклати глава объркано, когато си спомни първичния импулс. Той се бе надигнал от вътрешностите му, бе преминал през тялото му и Брейдън бе действал. Без мисъл, без разкаяние, единственият му инстинкт бе да впие зъбите си в уязвимата плът на рамото й, а жлезите на езика му да излеят гъстия си хормон в раната.

— Какво знаеш за чифтосването, Джонас? — Той трябваше да се бори да остане спокоен, макар и спокойствието невинаги да бе лесно за постигане, без значение на ситуацията. — Защо, по дяволите, продължавам да я хапя?

— Ела в Убежището и ще го обсъдим — предложи Джонас равно.

Безочливото изнудване накара Брейдън да му хвърли студен поглед. Джонас беше едно манипулативно копеле, нямаше никакво съмнение в това. Но Брейдън нямаше намерение да му позволи да манипулира Мегън.