Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 120

В очите му блестеше веселие със същата сила, с каквато пулсираше в нейните вени.

Мегън се усмихна — една бавна, широка усмивка изви устните й, преди погледът й да обхване останалите мъже, стоящи мълчаливо.

— Днес е един добър ден — кимна тя със смях. — Да. Дяволски добър. Сега, къде е онзи шибан Dragoon…

Шестнадесета глава

Мегън беше като онова проклето зайче, което Брейдън бе виждал по старите филми, които бяха привикнали да гледат в лабораторията. Как се наричаше?

Малкото розово същество с барабана? Нещо свързано с батерия? Енергично зайче? То продължава, и продължава, и продължава… Тя го удивляваше. По дяволите, онзи удар почти бе замаял мозъка му, нямаше нужда да му помага с юмрук по главата. И да добавим и факта, че докато не изчезна в една от спалните с лекарката на Породите, Елиана Морей, бе подскачала наоколо като Мексиканско бобче.

Не че я винеше, задето го бе ударила. Той все още не разбираше защо я беше ухапал. Импулсът да го направи бе толкова примитивен, толкова непреодолим, че дори не бе помислил да го игнорира. Беше я ухапал, след това също толкова бързо бе започнал да ближе двете малки дупчици, които бе направил на рамото й. Беше я маркирал и някакъв примитивен инстинкт бе настоял да я принуди да се предаде, поне по някакъв малък начин.

Не че Мегън някога се предаваше. Тя бе също толкова алфа личност, колкото и той, което обясняваше юмрука, който бе използвала срещу него. Тя знаеше какво означава това ухапване, всяко ухапване, точно както и той. Предявяване на претенция. Опит да приложи някакво подобие на контрол върху нея, ако не друго, поне факта, че тя все още е негова. Че хормонът, който ги свързва, ще продължи да изпълва организма й, да я кара да жадува за него толкова, колкото жадува за справедливост и приключения.

Вече наближаваше полунощ и всичко, което искаше да направи Брейдън, бе да успокои напрежението в главата си. Веднага след като се отърве от напрежението в слабините си.

— Брейдън, не можахме да намерим Dragoon. — Джонас излезе на верандата, където Брейдън лекуваше със студена бира пулсиращото си главоболие.

Прокара уморено пръсти през косата си, докато стоеше върху твърдата каучукова кучешка колиба, която песът на Мегън беше заемал, когато той за първи път пристигна в къщата. Покривът беше достатъчно равен да се седне на него, а страната — наклонена, колкото да опре крака си на нея. Брейдън бе готов да се обзаложи, че може да побере него и Мегън, да не говорим за този пес с размерите на вълк, който тя наричаше куче.

— Къде, по дяволите, можеш да скриеш един Desert Dragoon? — Брейдън поклати глава. Познаваше технологията, която общността на Породите притежаваше сега. Те биха могли да открият пословичната игла в купа сено, а не успяха да открият тежковъоръжен Dragoon в средата на една шибана пустиня?