Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 119

Очите й се разшириха. Той беше окървавен, ризата се разкъса на гърба му, когато се вкопчи в другия мотоциклетист. Не че имаше много борба. Докато Мегън гледаше изумено, Породата скочи, завъртя се във въздуха и едната му ръка се обви около врата на нападателя, а дланта на другата улови главата му. Едно бързо движение и мъжът беше мъртъв, преди Брейдън да се приземи на крака.

Главата му се отметна назад, устните му се разтвориха и още един рев изпълни въздуха. Острите му резци проблеснаха на слънчевата светлина.

Мегън се бореше да се изправи на крака, когато Брейдън сведе глава и погледът му я намери автоматично. Златистите ириси блестяха на фона на загорялото му лице, дивото му изражение се вряза в съзнанието й, докато се взираше в него, наблюдавайки го как започва да пристъпва бавно към нея.

Опасен. Примитивен. Приближи се към нея, пот, кръв и прах блестяха по голите му гърди, косата му се развяваше около него, а мускулите му бяха стегнати и изопнати до крайност.

Когато стигна до нея, не я дръпна към себе си. Ръцете му докоснаха раменете й леко, движеха се по нея проучващо, докато тя се олюляваше пред него. Секунда по-късно, очевидно успокоен, че е невредима, той я придърпа в ръцете си, сведе глава към рамото й и я ухапа.

Кучи син. Това хапане трябваше да спре.

Бореше се в прегръдките му, неясно осъзнавайки бръмченето на високите гласове зад нея. Ланс крещеше към баща й, първият спор, който някога бе чувала между тях.

В ухото й звучеше ръмжене, диво и прекалено примитивно.

— Пусни ме, ти ръмжащ, острозъб кучи син! — озъби се тя, когато Брейдън най-сетне надигна глава. Една капка кръв — нейната кръв — обагряше устните му.

Адреналинът бушуваше в тялото й, възбудата от това, че бяха оцелели, триумф, успех и огромно вълнение.

И точно сега той трябваше да демонстрира собственическите си чувства над половинката си. Тя не мислеше така.

Преди дори да осъзнае мисълта, ръката й се изтегли назад, пръстите й се свиха в юмрук и замахна към лицето му. Брейдън се дръпна назад, но не достатъчно бързо. Юмрукът й уцели окото му, не толкова силно, колкото можеше да бъде — в края на краищата, тя току-що бе катастрофирала с един Рейндж Райдър, което не бе точно детска игра. Но достатъчно силно, за да знае, че ще остави синина.

— Неандерталец — каза остро Мегън, докато той се взираше в нея изненадано. — Дръж вампирските си зъби далеч от шибания ми врат, преди да съм ти ги избила.

Младата жена издърпа ризата върху рамото си. За да бъдем честни, беше я ухапал там, а не по врата. Но тя не беше в настроение да бъде честна. Огледа се наоколо, намръщеният й поглед попадна върху двамата мъртви мотоциклетисти.

Подпирайки ръце на кръста си, Мегън пренебрегна скептичните мъжки изражения около себе си и се озъби яростно:

— Не можа да оставиш дори един за мен, нали, мъркащо момче? Поне един. Прекалено много ли искам?

Брейдън пое дъх — бавно и спокойно, след което кимна.

— Да, сладкишче. В този случай, един би бил твърде много. Смятай се за късметлийка, че ти позволих да караш. Обещавам, че това ще е последният път — ако изражението му означаваше нещо, за него пътуването е било също толкова лудо, колкото и за нея.