Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 114

Премествайки се плавно, тя се прицели в преследвача, виждайки достатъчно от замаскираното му тяло, за да знае, че ако трябва да стреля, може да го повали.

Сега, къде, по дяволите, беше Брейдън?

Щеше да я напердаши здраво по-късно, в това бе сигурна.

Брейдън потисна едно ръмжене, когато зърна Мегън да се измъква бавно от безопасността на камъните и да тръгва към върха на каньона. Имаше поне двама снайперисти, криещи се някъде в района, може би малко по-напред.

Не бяха Породи. Бяха войници или поне военно обучени. Студени и ефективни, осъзнаващи, че всяка следа от емоция ще издаде позициите им. Той ги усещаше, но прекалено слабо, не достатъчно, че да може да определи точното им местонахождение.

Бяха при боровете. Брейдън спря придвижването си по ръба на каньона и се загледа в дърветата, които скриваха Райдъра. Те щяха да бъдат там, по-вероятно по дърветата, а не на земята. Мирисът бе прекалено разреден и бе трудно да се проследи. Така че нямаше къде другаде да отиде, освен нагоре.

Породата се плъзна като змия през леко поклащащата се трева, придържайки се близо до разпръснатите камъни и гъстата растителност. Наблюдаваше дърветата с присвити очи, търсейки някакъв признак на живот.

Бяха добри. Дори не помръдваха.

Провери позицията на Мегън и започна да се приближава. Удобната позиция на преследвачите отгоре, им даваше предимство над него. Те можеха да наблюдават автомобила, както и пространството около него и да имат директен поглед към всичко, което се движи.

Но това бе добре. Брейдън можеше да се движи доста бързо и веднага след като бъде даден първият изстрел, позицията на преследвачите щеше да бъде издадена. Мъжът стисна устни с подновена ярост, когато видя Мегън да притичва към боровата гора. Беше добра. И бърза. Едва успя да я зърне, когато тя пропълзя разстоянието по корем.

Брейдън тръгна едновременно с нея, следейки я с поглед, докато тя изчезна зад един дебел ствол, след това зад друг.

Щом стигнеше боровете, щеше да бъде в малко по-голяма безопасност. Но „малко“ изобщо не успокояваше нервите му.

Той се движеше по-бързо сега, когато Мегън беше под боровете, душейки миризмите, носещи се из сечището, докато се насочваше към мястото. Райдърът беше на около дванадесет метра разстояние, под дърветата, на изток. Това даваше шанс на Мегън да стигне до него, ако цялата работа се оплеска.

Проклета да е, щеше да я напляска, задето върши нещо толкова глупаво. Тя не беше обучена да се бие по този начин. Мозъкът й бе прекалено чувствителен точно сега, за да върви срещу противници, които са по-добре тренирани и решени да убиват.

Ето го. Първият преследвач беше позициониран на най-долния клон на дървото точно отпред. Подметката на ботушите му го издаде, когато се размърда. Цевта на пушката му бе закътана в боровите иглички, тъмното й око бе насочено към ръба на каньона точно зад Брейдън.

Отлично.

Той се придвижи внимателно, като преценяваше скока си към клона и колко бързо ще вдигне тревога. Знаеше, че ще трябва да бъде бърз.