Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 113

Той я улови за тила, целуна я бързо и силно, след това тръгна.

Кучи син. Опитваше се да я защити. Играеше си на големия лош Котарак герой, който се грижи за слабите, крехки жени.

Мегън изсумтя при тази мисъл. Тя не смяташе така.

Една.

Две.

Три.

Наблюдаваше го как си проправя път наляво към острата издатина на скалата, за да прикрие присъствието си.

Беше гъвкав, трябваше да му го признае. Ако не го гледаше как се движи сред храстите и камъните, никога нямаше да разбере, че е там.

Но това бе добре, точно в това тя не бе особено добра.

Четири.

Пет.

Шест.

Сега.

Мегън се отдръпна от камъка, плъзна се надясно, внимавайки да остане приведена и започна да се промъква нагоре по пътеката от противоположната страна.

Естествено, Брейдън щеше да разбере какво прави, нямаше начин да не я зърне. Но онези, които бяха долу и другите, които чакаха горе, нямаше да имат представа за действията й. Тя познаваше тази област като дланта си, беше играла тук като дете, беше преследвала като възрастна. Двамата с Ланс бяха обучавани на това място, с баща й и дядо й за учители. Знаеше как да остане скрита.

Легнала по корем, Мегън използва коленете и лактите си, за да пропълзи по склона. Стоеше ниско долу, движеше се между и около храстите и острите оголени скали. Панталоните, които носеше затрудняваха прикритието й, но дядо й я бе научил как да се слива с пейзажа около себе си и да използва дори най-нищожното прикритие ефективно.

След няколко минути се изкачи над ръба на склона. Очите й внимателно проучваха периметъра около нея, умът й усещаше всяка лека промяна, докато стискаше пистолета здраво в ръката си. Брейдън се движеше през храстите и високата трева на по-малко от сто метра от нея, проправяйки си път към Райдъра.

Мегън не можеше да го види, но го усещаше. Беше ядосан.

Сега бе време да открият наблюдателите си. Младата жена се фокусира върху земята около нея, присвила очи тя се оглеждаше, когато усети нещо странно, неестествено… нещо зло. Райдърът беше паркиран под боровете в далечината, скрит от погледа й. Те щяха да бъдат там, откъдето да могат да наблюдават автомобила, както и всички пътища към него.

Ето там.

Мегън погледна към боровете, надигна глава и присви очи, докато се опитваше да зърне нещо необичайно сред клоните на дървото.

Лека усмивка изви устните й и тя започна да се придвижва по-бързо, насочвайки се към едно място между Райдъра и това определено дърво, докато държеше под око едно малко цветно петно, сливащо се почти перфектно с дървото.

Почти. След като знаеше вече къде да търси, да различи дадения нюанс на зеленото не беше толкова трудно. Които и да бяха, бяха добре обучени.

Докато се движеше към един от дебелите стволове между Райдъра и онзи, който ги следи, Мегън се огледа настрани и назад. Не долавяше нищо, никой не я наблюдаваше, нямаше тръпки от усещането за оръжие, насочено към нея. Преследвачите бяха повече от един, но очевидно никой от тях не бе в обсега й.