Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 112

Какво търсеха? Съзнанието й гъмжеше от вихрещи се емоции, които нямаха смисъл, а и нямаше време да ги пресее. Но усещаше, че отговорите са там, на една ръка разстояние. Там бяха тайните на Марк и Ейми, както и онези хора, които сега ги причакваха в засада.

Определено не бяха Койоти, помисли си тя, докато Брейдън я побутваше нагоре по пътеката към върха на каньона. Стараеше се да стои приведена, докато се движеха между прикриващите ги камъни и храсти, тичайки по стръмния склон. Тишината бе наложителна. Усещаше мълчаливата молба на Брейдън, в това как я подкрепяше, когато бе необходимо, като я предпазваше да не стъпи на по-меко място и я превеждаше през по-твърда земя.

Под това можеше да почувства търпение, тиха наблюдателност. Които и да се криеха в каньона, знаеха, че тя и Брейдън също са там, или поне подозираха, че ще заобиколят завоя. Чакаха ги.

На Мегън й се прииска да изскимти, когато болката прониза съзнанието й. Отне всяка капка сила, която тя притежаваше, за да избяга обратно нагоре по пътеката, да се концентрира върху изкачването, а не да легне и да застене от болка.

Когато наближиха върха на скалата, Брейдън я дръпна рязко, карайки я да спре. Чак тогава го усети. Едно присъствие, точно над тях, някой ги чакаше.

— Ти остани. — Той я бутна зад камъка, който използваха като прикритие и се обърна да я погледне. Очите му блестяха в златисто от ярост. — Ще се върна за теб.

Мегън улови ръката му, изпълни я негодувание, не желаеше да му се подчини. Беше стигнала до тук, и проклета да бъде, ако му позволи да я скрие точно сега.

— Ще бъда плътно зад теб — каза му, като внимаваше да запази гласа си тих. — От тук можем да тръгнем настрани, за да се приближим отзад и да ги издебнем. Можем да се придвижим до върха при по-малките камъни и храстите, покриващи входа. Ще бъдем скрити и от двете им страни.

Мъжът сви устни, в очите му прочете мигновен отказ.

— Ще проработи, Брейдън — прошепна тя. — Не сме толкова далеч от Райдъра. Можеш да ги подушиш, нали?

Той кимна кратко.

— Ще разбереш къде са веднага щом стигнем върха. Може да ми сигнализираш и ще ги повалим. Това е единственият начин. — Мегън можеше да го почувства. Мозъкът й бе едно блато от усещания и информация, които нямаха смисъл, но това имаше. Някой ги чакаше, вероятно с намерението да им попречи да се измъкнат от тук живи.

— Ще се борим заедно или изобщо няма да се борим — каза тя яростно. — Няма да ти позволя да се отнасяш към мен снизходително и да ме глезиш.

— Ако не направиш каквото ти казвам, може да загинеш — изръмжа Брейдън. — Нека първо проверя какво е положението.

Мегън го погледна разгневено.

— Върви тогава — изрече хладно, пусна ръката му и се облегна на скалата, докато гневът изгаряше гърдите й. — Просто ще стоя тук и ще те чакам като добро момиче.

— Направи го — изсумтя той и кимна рязко. — Дай ми десет минути. Ако не ме видиш, след като изтекат, приеми най-лошото и използвай това — постави един малък предавател в ръката й.

— А това е?

— Сигналът отива директно при Джонас. Той ще изпрати помощ. Стой скрита и стреляй по всичко, което се движи по грешен начин. Тук си в сравнителна безопасност. — Брейдън докосна бузата й, преди да я стрелне с порочна усмивка. — Но възнамерявам да се върна, бейби.