Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 116

— Дръж се — изкрещя Мегън, когато зърна автомобилите, преминаващи през входа на каньона точно към тях.

Един тежковъоръжен Desert Dragoon се насочи към тях. Малък, широк и компактен, направен за бързо придвижване през пустинен терен, Dragoon беше по-удобен и от най-доброто превозно средство. Освен това имаше оръжия. Много оръжия. Две лазерно насочващи се ракетни установки с топлинно проследяване, лесно маневрена картечница, монтирана на покрива и управляваща се от вътрешността на специално обезопасения автомобил.

А който и да управляваше автомобила, определено знаеше какво, по дяволите, прави. Отзад бе следван от два изчистени, добре въоръжени мотоциклета, които бързо поглъщаха разстоянието.

— Копелета! — Мегън завъртя рязко волана и направи завой, докато Брейдън мигновено прецени разстоянието до каньона. Dragoon беше добър, дяволски добър, но когато се стигнеше до преследване по неравен терен, не струваше. Ето защо Ланс използваше Райдърите вместо тях. И за по-сигурно, си бе поиграл както със своя, така и с този на Мегън.

— Дръж се — извика тя, когато проклятията на Брейдън проехтяха във въздуха.

— По дяволите, как ни откриха толкова бързо — ръмжеше той.

Мегън се изсмя.

— Пазя ти гърба, бейби — извика тя, като натисна газта и се насочи към каньона. — Ти си дръж задника обаче.

Каньонът беше на почти седемстотин метра разстояние, което предполагаше достатъчно място за набиране на скорост, особено със специалния ускорител, прикрепен към долната част на Райдъра. Мегън отвори борда между седалките, когато Брейдън се обърна.

— Мамка му, Мегън. Какво, по дяволите, правиш? — Каньонът беше широк, младата жена оцени загрижеността му.

— Desert Dragoons не могат да прескочат скалите — изкрещя тя в отговор. — Мотоциклетите може да ни последват, но ще се отървем от ракетите, които Dragoon носи.

— И смяташ, че Райдъра може да прескочи? — извика той невярващо. — По дяволите, Мегън, ще ти напляскам задника. Казвам ти. Ако излезем живи от това, ще си го получиш.

Заплахата му бе посрещната със смях, когато Мегън започна да брои. Мина средата. Триста метра. Скоростта бързо нарастваше, но недостатъчно, за да прескочи без чужда помощ. Жената опипа ключа на ускорителя, наблюдавайки скоростомера, докато кракът й натискаше докрай педала на газта.

— Засечено е лазерно насочване. — Автоматичната отбранителна система на Райдъра беше активирана и равният компютърен глас даде предупреждение. — Може да започне стрелба след няколко метра.

Още няколко метра. Ако Мегън не успееше да задържи Dragoon на достатъчно разстояние, тогава щяха да бъдат изпечени. Наблюдаваше бързо приближаващия се каньон, изчисли разстоянието за приземяване и после двете секунди, които щеше да отнеме достигането до прикритието на дърветата. Почти стигнаха.

Пръстът я сърбеше да удари ключа на ускорителя, докато каньонът се виждаше все по-близо.

Почти стигнаха.