Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 115

Плъзна навън от калъфа ножа, който носеше на крака си, острието не издаде нито звук, докато се освобождаваше от кожата, която го държеше плътно.

Страшно остър и смъртоносен. Брейдън спря, когато стигна до удобно разстояние за хвърляне. Да го рани или да го убие? По дяволите, мразеше да не знае срещу кого е изправен, но пък неговите приятели не предизвикваха късмета си, като се криеха по дърветата в засада, затова мъжете, които го чакаха определено не бяха приятелски настроени.

Той завъртя оръжието, балансира острието в ръката си, след което го изтегли назад, за да го хвърли.

— Аз не мисля така, животно.

Брейдън замръзна, когато долови движение зад себе си.

Кучи син.

Вдигна ръце бавно, преценявайки риска.

— Хубав нож, живо… — гласът заглъхна, когато Брейдън запрати напред острието с едно рязко извиване на китката, след което се хвърли на земята и се завъртя бързо.

Обърна се, издърпа мощната пушка от задъхания войник, преди да се завърти и да стреля към бора. Двама извън играта.

Приведе се ниско и побягна към дърветата и към Мегън.

Изстрелът рикошира през сечището, когато войникът падна от бора с главата напред към твърдата земя под него.

Адреналинът забушува в тялото на Мегън секунда след като бе даден изстрелът. Кръвта започна да препуска във вените й, а сетивата й се изостриха. Желанието да действа я връхлетя като неуправляем влак, който всеки момент ще се сблъска с всяка мечта, която някога бе имала.

Инстинктът се надигна в нея, съзнанието й се отвори, усещанията, отпечатъците и моментната информация се блъснаха в него и се комбинираха с възбудата, която я разкъсваше.

Мегън знаеше, че двамата повалени мъже не са единствените хора, но другите бяха достатъчно далеч, за да дадат на нея и на Брейдън удобен случай. Тя се втурна от заслона на дърветата, бягаше силно и бързо към Райдъра. Адреналинът й даде прилив на бързина, на сила, и младата жена дори не осъзнаваше колко често е била в наистина опасна ситуация.

Харесваше й това. Жадуваше за него. Това бе живот.

Секунда по-късно се плъзна покрай Райдъра и дръпна рязко дръжката на вратата. Пръстовите й отпечатъци на мига бяха регистрирани от системата за сигурност и вратата се отвори. Мегън скочи на седалката, запали двигателя и го форсира, докато затваряше вратата. Погледът й проучи района за Брейдън. Проблясък от златистокафяво точно пред нея накара устните й да се извият в усмивка и даде пълна газ. Гумите с големи грайфери се забиха в пръстта и тя залитна напред, когато подкара към Породата. Куршумите започнаха да удрят задницата на автомобила и Мегън завъртя рязко волана, за да се измъкне от мерника на стрелците.

Бързото движение накара Райдъра да хвърли назад пръст и камъни. Мегън се пресегна към вратата на пасажера и я отвори тъкмо навреме, в мига, в който мъжът скочи вътре. Куршумите се забиваха около автомобила, на сантиметри от Брейдън.

— Колко са? — Жената отново завъртя волана, натисна педала до пода и подкара бясно между боровете, отдалечавайки се от сечището.

— Трима. — Брейдън издърпа от задната седалка най-голямата автоматична пушка, която тя бе виждала, сложи рязко пълнителя, след което завъртя седалката на сто и осемдесет градуса.