Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 9

— Трябва да спрем — заяви Холдън. Сетне добави примирително: — Нека да не забравяме и възнаграждението.

Макдоуъл чукна с пръст екрана.

— Капитане? — разнесе се топлият, мек глас на Ади.

— Направи изчисления за промяна на курса — нареди той.

— Сър?

— Провери какво ще ни струва да се изравним с CA-2216862.

— Спираме до астероид?

— Просто изпълнявай заповедта, навигатор Тукунбо.

— Да, сър — отвърна тя. Холдън чу серия от почуквания. — Ако сменим посоката незабавно и разпалим двигателя като котелното на ада през следващите два дена, можем да се приближим на петдесет хиляди километра.

— Би ли пояснила какво точно означава „като котелното на ада“? — попита Макдоуъл.

— Че всички ще трябва да легнем в противоускорителните кресла.

— Разбира се, че ще трябва — въздъхна Макдоуъл и се почеса по прошарената брада. — И ако извадим късмет, леденият блок няма да смачка много корпуса. Вече съм твърде стар за тези неща, Холдън. Наистина.

— Така е, сър. Стар сте. А и аз винаги съм харесвал креслото ви. — Макдоуъл се намръщи и направи неприличен жест. Ребека се разсмя и той я изгледа.

— Прати съобщение до подателя на сигнала, че се насочваме натам. И предай на Церера, че ще закъснеем. Холдън, какво е положението с „Рицар“?

— Не може да лети в атмосфера, преди да сме сменили някои части, но ще се справи без проблем с петдесет хиляди километра във вакуум.

— Сигурен ли си?

— Наоми го казва. Което значи, че е вярно.

Макдоуъл се изправи. Беше висок над два метра и по-мършав от тийнейджър на Земята. Предвид възрастта му и непригодността на тялото му към гравитация два дена постоянна тяга щяха да му се отразят ужасно. Холдън изпита съчувствие към стареца.

— Ето какво ще направим, Джим — заговори Макдоуъл с тих глас, така че само Холдън да го чува. — От нас се иска да спрем и да се опитаме да помогнем, но не е необходимо да променяме напълно курса си, ако разбираш какво казвам.

— Ама ние вече спряхме — напомни Холдън и в отговор Макдоуъл разтвори въздългите си ръце. Един от многото поясни жестове, появили се покрай необходимостта често да се носят скафандри.

— Не можем да го избегнем — съгласи се той. — Но ако там се натъкнеш на нещо, което не ти харесва, не се прави на герой. Събирай си играчките и се прибирай у дома.

— И да го оставя на следващия кораб, който мине насам?

— По-важното е вие да сте в безопасност — погледна го Макдоуъл. — Това е заповед. Разбра ли ме?

— Разбрах — отвърна Холдън.

Докато Макдоуъл обясняваше ситуацията по интеркома, Холдън имаше чувството, че чува недоволните стонове на хората от екипажа. Той се приближи до Ребека.

— Е, добре — рече. — Какво можеш да ми намериш за повредения кораб?

— Лекотоварен съд. Марсианска регистрация. Пребивава на Ерос. Името му е „Скопули“…

2.

Милър

Детектив Милър се изтягаше в креслото от пластопяна и се усмихваше окуражаващо, докато се опитваше да схване поне нещо от разказа на момичето.