Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 7

Ади се усмихна, чукна с пръст екрана и остави слушалките да се полюшват на гърдите ѝ, сякаш бяха някакво техническо украшение.

— Старши офицер Джеймс Холдън — изрече тя с подчертано официален тон, който само подсилваше плътния ѝ нигерийски акцент. — Какво мога да направя за вас?

— Странно е да ме питаш точно това — каза той. — Защото тъкмо си мислех колко ще е приятно да ми дойдеш на гости в каютата, когато ти свърши смяната. Една приятна романтична вечеря със същата помия, която поднасят в кубрика. Под звуците на тиха музика.

— Да пийнем вино — предложи тя. — Да нарушим някои правила. Хубава мисъл, но тази вечер не ми се прави секс.

— Не говорех за секс. Хапване и приказки.

— Аз пък говорех за секс — изтъкна тя.

Холдън коленичи до креслото. При една трета g, колкото осигуряваше сегашната тяга, той се чувстваше напълно удобно в тази поза. Лицето на Ади омекна. Екранът изпусна мелодичен звън, тя го погледна, изключи сигнала и се обърна към него.

— Ади, аз те харесвам. Искам да кажа, наистина ми е приятно с теб. Не разбирам защо да не прекараме малко време заедно, без да се събличаме.

— Холдън, миличък, престани, моля те.

— Какво да престана?

— Престани да се опитваш да ме направиш своя приятелка. Ти си свестен тип. Имаш сладък задник и ми е забавно с теб в леглото. Но това не значи, че сме сгодени.

Холдън се надигна бавно, смръщил леко вежди.

— Ади, за да излезе нещо от тази връзка, искам малко повече.

— Нищо няма да излезе — подчерта тя. — И така си е добре. Ти си старши офицер на кораба, аз съм на временна служба. Най-много още полет-два и си тръгвам.

— Аз също не съм прикован за този кораб.

В смеха ѝ се долавяха топлина и недоверие.

— От колко време си на „Кент“?

— От пет години.

— Никъде няма да идеш — заяви тя. — Свикнал си тук.

— Да съм свикнал? „Кент“ е стогодишен влекач. Може би съществува и по-тъпа работа, но трябва доста време, за да я откриеш. На борда има само хора с крайно недостатъчна подготовка или такива със сериозни проблеми в миналото.

— Което не значи, че не си привикнал. — Сега вече погледът ѝ бе по-твърд. Тя прехапа устни и извърна очи към екрана.

— Не го заслужавах — рече той.

— Така е — съгласи се тя. — Виж, казах ти, че тази вечер не съм в настроение. Искам да се наспя. Утре ще съм по-мила.

— Обещаваш ли?

— Дори ще ти сготвя вечеря. Приемаш ли извинението?

Той се наведе и я целуна по устните. Тя отвърна на целувката му, в началото от любезност, после с повече топлота. Пръстите ѝ за миг притиснаха тила му, сетне се дръпнаха.

— Твърде те бива в това. По-добре си върви. Все пак съм на работа.

— Добре де — каза той, но не си тръгна.