Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 8

— Джим — погледна го тя, но в този момент се включиха високоговорителите.

— Холдън на мостика — отекна в помещението гласът на капитан Макдоуъл. Холдън промърмори една ругатня. Ади се засмя. Той се наведе отново, целуна я по шията и се отправи бързо към асансьора, молейки се капитан Макдоуъл да бъде споходен от внезапно стомашно разстройство заради лошо подбрания момент.

Мостикът не беше кой знае колко по-просторен от каютата на Холдън, горе-долу колкото половината от кубрика. Ако се изключеше двойно по-големият монитор, инсталиран заради отслабващото зрение на капитан Макдоуъл, изпитващ хронично недоверие към хирургичните методи за телесно усъвършенстване, не се различаваше по нищо от канцеларията на някоя малка счетоводна фирма. Из въздуха витаеше смесица от миризма на дезинфектант и чай йерба мате. Макдоуъл се завъртя леко с креслото. После се наведе напред и посочи комуникационната станция.

— Бека! — провикна се. — Кажи му!

Ребека Байър, дежурният комуникационен офицер, изглеждаше като кръстоска между акула и професионален убиец. Черни очи, остри черти, устни, прекалено тънки, за да ги забележиш в началото. На борда разправяха, че приела работата, за да избегне съдебно дирене във връзка с убийството на бившия ѝ съпруг. Холдън я харесваше.

— Получихме авариен сигнал — докладва тя. — Прехванахме го преди около два часа. Ехото току-що се върна от Калисто. Истински е.

— Хм — изсумтя Холдън. И после изригна: — По дяволите! Ние ли сме най-близо?

— Единственият кораб в радиус от няколко милиона километра.

— Както и предполагах — сви устни Холдън.

Бека погледна капитана. Макдоуъл изщрака с кокалчета, загледан в екрана. Лицето му бе обагрено в зеленикавото сияние на монитора.

— Съвсем близо е до един астероид, но не от Пояса — рече той.

— Наистина? — попита невярващо Холдън. — Да не са се сблъскали с него? Защото на милиони километри наоколо няма нищичко.

— Може да са се отбили, защото някой е имал нужда. Знаем само, че там клечи някакъв кретен и излъчва авариен сигнал за помощ, а ние сме най-близо. Вероятно…

Законът при подобни случаи не подлежеше на тълкуване. В среда, крайно враждебна към всякаква форма на живот, каквато бе космосът, помощта към изпаднал в беда събрат по раса не беше израз на добра воля. Със самото си съществуване аварийният сигнал задължаваше най-близкия кораб да спре и да окаже помощ — което не означаваше, разбира се, че законът винаги се спазва.

„Кентърбъри“ имаше пълен товар. Над милион тона лед, ускорявани внимателно и постепенно през последния месец. Също като огромния глетчер, смазал ръката на Падж, тази маса щеше да е много трудна за маневриране. Всеки би се изкушил да имитира проблеми с комуникацията, да изтрие записа в дневника и да остави на чичко Дарвин да напише епилога.

Но ако Макдоуъл бе решил да постъпи така, не би повикал Холдън. Нито пък щеше да проведе разговора по открита линия, в присъствието на целия екипаж. Капитанът би могъл сам да се справи с проблема. И с това щеше да спечели уважението на всички на борда. Заради спестените разходи, заради дързостта да се опълчи на правилата. Ако пък реши да се придържа към закона, да изпълни човешкия си дълг, щеше да се превърне в епицентър на стаено недоволство и омраза. Затова му бе потребен Холдън, който да предложи решението.